Определение № 416 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6077/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. Д., [населено място], срещу определение № 249/16.07.2014 г. по гр. д. № 4249/2014 г. на ВКС, ІV г.о. С последното е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение от 05.01.2011 г. по гр. д. № 9884/2010г. на Софийски градски съд. Ответникът [фирма] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Съгласно уредбата на производството по отмяна чл. 303 – чл. 309 ГПК разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка на установените в чл.305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличието на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК. Молителят не е конкретизирал основание за отмяна въпреки, че с разпореждане от 26.05.2014 г. са му дадени изрични указания и възможност да стори това. В допълнителната му молба от 09.06.2014 г. се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение и отново липсва точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Правилно съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна съдържа само касационни оплаквания, касаещи приетото по съществото на спора от въззивния съд. Те са неотносими в производството по отмяна по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е редовна съдебна инстанция в исковия процес. Ето защо обжалваното определение следва да Бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение