Определение № 363 от 18.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1578/2016 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Селище” на Държавно предприятие „Южноцентрално държавно предприятие”, [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 229 от 08.07.2016 г. по в. т. д. № 237/2016 г., с което е потвърдено решение №20 от 27.01.2016 г. по т. д. № 104/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционния акт са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу молителя обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 185 169.12 лв. – неизплатено възнаграждение по договор за СМР № 1 от 01.10.1999 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 29 651.90 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 10.12.2012 г. до 07.97.2014 г. Към молбата е приложен документ (платежно нареждане от 15.07.2016 г.), издаден от [фирма], клон С., от който се установява, че по сметка на Върховен касационен съд е преведена сумата 214 821.02 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от Гл.-счетоводител на съда след извършена служебна справка от 18.07.2016г. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото и представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, а именно - касае се осъдително по своя характер решение; срещу това решение е подадена в срок касационна жалба, видно от приложеното копие и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдените суми. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение