Определение № 60171 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2209/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 76 от 08.04.2021 г., влязло в сила от същата дата, с което е отхвърлен предявеният от К. С. К. против „Енерго про продажби” АД, гр.Варна, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че К. С. К. не дължи на „Енерго про продажби” АД 11 050,84 лв, за която сума е издадена фактура №[ЕИК]/ 28.06.2019 г. и която представлява цена на служебно начислена електроенергия, доставена в период 26.06.2017 г. – 25.06.2018 г. в обект в [населено място] ч., [улица] ап.1., като К. С. К. е осъден да заплати на „Енерго про продажби” АД, гр.Варна, 3 582,10 лв /три хиляди петстотин осемдесет и два лева, десет стотинки/ разноски за производството във всички инстанции. Процесуалният представител на ответника Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ е поискал с молба вх.№ 3157/ 13.04.2021 г. така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските. Поддържа, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС лице и заради това минималното възнаграждение за всички инстанции му се дължи с ДДС. То не можело да е по-малко от 3 101,40 лв, поради което съдът следвало да измени решението си в частта за разноските. К. К. оспорва молбата като поддържа, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.1 НМРАВ, затова минималното възнаграждение с оглед цената на иска по делото е 2 584,56 лв с ДДС за всички инстанции. С решението съдът присъдил повече, затова то не следвало да се изменя в частта за разноските. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. Съгласно установената практика, когато процесуалният представител /адвокат/ на страната е регистрирано по ЗДДС лице, при присъждане на разноските за адвокатското възнаграждение съдът следва да вземе предвид това обстоятелство, респективно да присъди адвокатското възнаграждение с дължимия данък добавена стойност, включително при намаляване поради прекомерност /срв. определение № 178/ 02.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 3294/ 2018 г., I г.о. и цитираните в него/. Минималното адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника на процесуалния му представител, изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.3 НМРАВ - 861,52 лв, е без ДДС, съгласно пар.2а ДР НМРАВ. При начисляване на ДДС това възнаграждение общо за трите инстанции възлиза на 3 065,83 лв, а съдът е присъдил 3 000 лв. Следва да се измени решението, като се присъдят още 65,83 лв, а за разликата молбата следва да бъде отхвърлена. Неоснователно ответната по тази молба страна поддържа, че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.1 НМРАВ. Въпросната норма визира хипотеза на оказана адвокатска помощ без процесуално представителство, а в настоящето производство ответникът е представляван от адвокат, преупълномощен от адвокатското дружество. Затова уговореното възнаграждение не подлежи на редуциране до ѕ от минимално допустимото. По изложените съображения съдът