Решение № 100 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2008 г.

Решение № 100 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Х" АД, гр. С. против решение № I* от 6.07.2007 г., постановено по гр. д. № 511 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е оставено в сила решение № 788 от 30.10.2003 г. по гр. д. № 951/2002 г. на Бургаския районен съд за отхвърляне на предявения от "Х." АД, гр. С. против Т. С. Я., Я. С. Я. и "Б." Е., гр. С. установителен иск за собственост върху недвижим имот-изоставена нива в площ 3.199 дка, находяща се в м. "А.", землището на с. Ч., представляваща имот № 0* по картата на землището. В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснати съществени процесуални нарушения, поради липса на преценка на всички доказателства и доводи и поради ненадлежно представляване на ищеца, поради което не са събрани всички доказателства, касаещи процесния имот; за необоснованост на извода, че не е установено правоприемство между ищцовото дружество и ТП "Б.", гр. С. и относно придобиване правото на собственост. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за уважаване на предявения иск, евентуално - делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба Т. С. Я., Я. С. Я. и "Б." Е., гр. С. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Съдът е сезиран с предявен от "Х." АД, гр. С., като правоприемник на туристическо предприятие "Б" Созопол, установителен иск за собственост на недвижим имот, възстановен на Т. С. Я. и Я. С. Я. с решение на ПК - С. от 29.06.1999 г. и продаден от последните на "Б" Е., гр. С. на 1.10.1999 г. Бургаският окръжен съд е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните и е приел, че процесният имот е бил земеделска земя към момента на масовото коопериране на земята; част е от терена на къмпинг "Ч.", така както е заснет през 1988 г., но не е извършено отчуждаване на земите за предвиденото строителство. Липсват и данни теренът на къмпинг "Ч." да е предоставен за управление и стопанисване на ТП "Б." - Созопол, както и доказателства какъв е обема на придобитите от ДФ "Х" активи и пасиви на ТП"Б"-Созопол. Изложени са съображения, че след като спорните терени не са предоставени по надлежния ред за стопанисване и управление на ТП"Б"-Созопол, а оттам - и на ДФ"Х", то ищцовото дружество не би могло да придобие собствеността на земята по силата на чл. 17а от ППДОбП (отм.) и ПМС № 201 от 25.10.1993 г.; собствеността не би могла да е придобита и по силата на чл. 50, ал. 5 и чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ, тъй като дори да се приеме, че в резултат на осъщественото строителство предназначението на земята е променено, то собственически права биха възникнали за строителя при заплащане или заменяне на земята с равностойна (каквито данни липсват по делото). Правото на собственост не би могло да бъде придобито и в резултат на раздържавяването на дружеството, понеже предмет на приватизацията са били акции, а не обособени обекти (в частност земя). Въззивното решение е обосновано и правилно и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите за нарушено право на защита, поради неучастието на ищцовото дружество във въззивното производство. Дружеството е било редовно призовано и представлявано в съдебни заседания от а. Ж., упълномощен от представителя на акционерното дружество Е. З. Г. с пълномощно от 19.11.2001 г., с права до завършване на делото във всички инстанции, като липсват данни това пълномощно да е оттеглено. Твърденията за неправилни изводи относно правоприемството и придобиването на собствеността, са бланкетни и без конкретна обосновка. Същите не намират опора в данните по делото. Обосновани и правилни са изводите на съда, че факта на включване на земята в държавния поземлен фонд (извършено с ПМС № 137/1962 г. и установено от земеустройствения план от 1963 г.) не установява придобиването на собствеността от държавата, доколкото е удостоверено, че имотът е бил внесен в ТКЗС и липсват доказателства да са били налице предпоставките на чл. 21 от ЗТПС, нито да е извършено отчуждаване подруг ред. Липсват и доказателства по надлежния ред (ЗОРЗ или ЗООЗП) да е променено земеделското предназначение на имота, както и доказателства терена на къмпинг "Ч" да е бил предоставен за стопанисване и управление на ТП "Б" - протокол от 1.08.1978 г. не е представен по делото, а акта за държавна собственост е съставен едва през 1996 г. и в него изрично е отразено, че липсва заплащане на земята, като същевременно е установено, че по баланса наТК "Б" - Созопол не са се водили земи до месец декември 1994 г. Същевременно ищцовото дружество е частен правоприемник на ТП"Б"-Созопол и не са представени доказателства за конкретния обем на поетите през 1990 г. активи и пасиви, а следователно правилно съдът е приел, че собствеността не е придобитапо силата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Правилни са и изводите, че собствеността върху спорния имот не е могла да бъде придобита и въз основа на извършеното със заповед № 24 от 27.01.1995 г. на председателя на КТ увеличение на капитала на дружеството, тъй като от една страна липсва индивидуализация на земята по местонахождение и граници, а от друга страна държавата не е била собственик на тази земя и съответно дори да е предприела действия по апортирането й, същите не биха породили правни последици. В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение