Определение № 60088 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1420/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

И. И. И. е подал молба за отмяна /частна жалба/ на определение № 364/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3209/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.

В хода на делото молителят е починал и е заместен от процесуалните си правоприемници И. Х. П., Ж. Х. П., С. М. С., Б. М. С.-З., М. С. Г. и К. Б. М..

От ответниците Н. И. Т. и Ю. И. Т. са подали отговор, с който са оспорили молбата като недопустима поради просрочие, а по същество - като неоснователна; от останалите ответници: Я. Н. К., В. Ц. М., В. В. М., Л. С. А., С. И. Г., Н. И. Е., М. В. Г. и Ц. М. Соколова не са постъпили отговори.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С определение № 63/11.02.2015 г. по гр. д. № 697/2015 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., влязло в сила като необжалвано, е оставена без разглеждане молба на И. И. И. и допълнение към нея за отмяна на влязлото в сила решение № 6225/19.09.2012 г. по гр. д. № 3449/2009 г. на Софийския градски съд, II-В състав, като просрочена и несъдържаща конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.

С определение № 81/05.03.2015 г. по същото дело е оставена без разглеждане молбата на И. И. И. от 20.02.2015 г., съдържаща искане за възстановяване на срок за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 6225/19.09.2012 г. по гр. д. № 3449/2009 г. на Софийския градски съд. Това определение е оставено в сила с определение № 364/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3209/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., и последното като необжалваемо е влязло в сила от датата на постановяването си.

С молба до ВКС, наименувана „въззивна жалба - частна“, вх. № 9441/26.08.2015 г., И. И. е поискал отмяна на определение № 364/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3209/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., като е развил доводи защо срокът за подаване на молба за отмяна за решение № 6225/19.09.2012 г. по гр. д. № 3449/2009 г. на Софийския градски съд не е пропуснат, и същевременно - доводи за самата отмяна на влязлото в сила въззивно решение с позоваване на чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2, 4 и 7 ГПК. В изпълнение на разпореждане от 07.01.2016 г. по гр. д. № 677/2004 г. на Софийския районен съд за отстраняване на нередовности, с „жалба” вх. № 1014432/02.02.2016 г. страната е уточнила, че потвърждава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, настоявайки съдът да приеме за начало на броенето на срока по чл. 305 ГПК датата 29.10.2012 г., както и че иска отмяна на определение № 364/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3209/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о.

Съобразно с изложеното настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното:

1. Ако се приеме, че предмет на настоящото производство е молба /наименувана „въззивна жалба - частна” вх. № 9441/26.08.2015 г., уточнена с „жалба” вх. № 1014432/02.02.2016 г./ за отмяна на определение № 364/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3209/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., за потвърждаване на определение № 81/05.03.2015 г. по гр. д. № 697/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., с което е оставена без разглеждане молба за възстановяване на срок, то тя е недопустима, тъй като има за предмет определение, спрямо което способът за извънреден контрол върху неправилността на влезли в сила съдебни актове на основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК е неприложим. Отмяната е уредена като извънинстанционен способ, целящ да преодолее силата на пресъдено нещо, а такава се формира чрез решенията, постановени по материалноправен спор. Определенията, като актове, чрез които се разрешава процесуалноправен въпрос /спор по процесуалното правоотношение между съда и страната/, не формират сила на пресъдено нещо, дори когато са преграждащи развитието на производството по материалноправния спор, така същите не подлежат на отмяна по реда на чл. 307 ГПК. Единственото изключение от неприложимостта на отмяната като извънреден способ за контрол спрямо определенията, съгласно т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска и това е така, защото към волеизявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва силата на пресъдено нещо, както е прието в цитирания тълкувателен акт. Атакуваното в настоящото производство определение не е от тази категория.

2. При положение, че предмет на настоящото производство е частна жалба срещу определение № 364/16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3209/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., тя също е недопустима, тъй като посоченият съдебен акт, с който в сила е оставено определение № 81/05.03.2015 г. по гр. д. № 697/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., с което е оставена без разглеждане молба за възстановяване на срок за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение, е окончателно и не подлежи на обжалване.

3. Във „въззивна жалба - частна” вх. № 9441/26.08.2015 г. и в уточнението с „жалба” вх. № 1014432/02.02.2016 г. е посочено, че като срок за подаване на молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 6225/19.09.2012 г. по гр. д. № 3449/2009 г. на Софийския градски съд следва да се счете датата 29.10.2012 г. и че основанията за отмяна, на които се прави позоваване, са тези по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2, 4 и 7 ГПК. Съобразно с това изложение следва да се приеме, че не се касае за нова молба за отмяна, която да бъде разгледана в настоящото производство, а се цели пререшаване на въпроса за допустимостта на вече подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение, като се сочи дата на подаване на молбата, спрямо която тримесечният срок по чл. 305, ал. 1 ГПК не е пропуснат, и се прави изложение на основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, които да направят молбата допустима. Този въпрос е разрешен с влязлото в сила определение № 63/11.02.2015 г. по гр. д. № 697/2015 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., и не може да бъде пререшаван.

В заключение - подадената от И. И. И., заместен от процесуалните си правоприемници, „въззивна жалба - частна” вх. № 9441/26.08.2015 г., уточнена с „жалба” вх. № 1014432/02.02.2016 г., е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците Н. И. Т. и Ю. И. Т. следва да се присъдят сторените за производството пред ВКС разноски в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 20.07.2017 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.