Определение № 229 от 20.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 916/2014 г.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК изпълнението на решение от 02.12.2013 г. по гр. д. № 3082/2013 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 03.01.2011 г. по гр. д. № 13057/2010 г. по описа на Софийски районен съд, в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 15 000 лв. на Г. Ц. Л., [населено място] срещу дружеството – настоящ молител, и вместо това е осъдил [фирма], [населено място] да заплати на Г. Л. сумата от 15 000 лв. по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на първо отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата, при което приема следното: Молбата за спиране изпълнението на въззивното решение е основателна. Срещу въззивното решение молителят е подал в срок редовна касационна жалба и е внесъл по специалната сметка на ВКС сумата 15 000 лв. /у-ние от 10.03.2014 г. на главен специалист - счетоводител при ВКС/, включваща присъдената с решението суми. При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу въззивното решение е подадена редовна касационна жалба, към която е приложен документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 282, ал.2 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК - първо отделение