Определение № 508 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3557/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 4792/15.06.2022 г. от ответника ЕТ „Пластика-85-Н. Р.”, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв.Н. П. срещу определение № 229/08.06.2022 г. на Пловдивски апелативен съд по в.ч.гр.дело № 269/2022 г., с което е потвърдено определение № 878/04.04.2022 г. по в.гр.дело № 926/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 16057/28.02.2022 г., уточнена с вх. № 17824/07.03.2022 г. от ЕТ”Пластика-85-Н. Р.”, [населено място] против определение № 5574/27.07.2021 г. по гр.дело № 8583/2021 г. на Районен съд Пловдив и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 926/2022 г. на Окръжен съд Пловдив. В частната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени определението и се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на частна жалба с вх. № 16057/28.02.2022 г., уточнена с вх. № 17824/07.03.2022 г. от ЕТ”Пластика-85-Н. Р.”, [населено място] против определение № 5574/27.07.2021 г. по гр.дело № 8583/2021 г. на Районен съд Пловдив. Ответникът по частната жалба „Агро-инвест 999” ЕООД, [населено място], [община] не е изразил становище по частната жалба. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу определение, което в обжалваната част не подлежи на инстанционен контрол и е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.396,ал.1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3. Според ал.2-ра на чл.396 ГПК препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС, определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по молба за допускане на обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване. След постановяване на това Тълкувателно решение разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена, но и след измененията тя допуска до касационен контрол само тези определения на въззивния съд в производство по обезпечение на иска, с които отхвърлена от първоинстанционния съд молба е уважена от въззивната инстанция. Съобразявайки цитираните разпоредби от ГПК и задължителната практика на ВКС съдът приема, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане с изключение на хипотезата, предвидена в чл.396,ал.2 ГПК, когато с въззивните определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допусне поисканото обезпечение. В настоящият случай се обжалва определение на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от ответника ЕТ”Пластика-85-Н. Р.” срещу определение № 5574/27.07.2021 г. по гр.дело № 8583/2021 г. на Районен съд Пловдив, с което е допуснато обезпечение на предявения по делото от „Агро-инвест 999” ЕООД иск по чл.59 ЗЗД срещу Н. С. Р. в качеството му на ЕТ”Пластика-85-Н. Р.” за присъждане на сумата 12000 лв. обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място], чрез налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на ответника във всички търговски банки на територията на РБългария до размер на 12000 лв. при представяне от страна на ищеца на парична гаранция в размер на 1200 лв., вносими по сметка на ПРС. С определението от 04.04.2022 г. по в.ч.гр.дело № 926/2022 г. Пловдивският окръжен съд, като въззивен съд не се е произнесъл по същество по подадената частна жалба от ответника по допуснатото обезпечение на предявения иск от първоинстанционния съд, а е оставил същата без разглеждане, като просрочена и е прекратил производството по въззивното частно гражданско дело. Определението на Пловдивски окръжен съд е потвърдено с обжалваното с настоящата частна жалба определение № 229/08.06.2022 г. по в.ч.гр.дело № 269/2022 г. на Пловдивски апелативен съд. С постановяване на определението на Пловдивски апелативен съд предвидения от законодателя двуинстанционен контрол в чл.396 ГПК е изчерпан. Обжалваното определение не е сред единственото изключение, предвидено в чл.396, ал.2,изр.3-то ГПК. Следователно определението на Пловдивски апелативен съд е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд. Поради това подадената частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о