Определение № 3193 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2026 г.

Производството е по по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. В. Г., със съдебен адрес в гр. Благоевград, срещу частите от определение №5504/12.12.2025 г. по адм.дело №1667/2025 г. на Административен съд - Благоевград, с които е оставена без разглеждане жалбата й против откази на заместник - кмета по негови писма № към 94 -25 -3981 - 4/08.07.2025 г. и № към 94-25 -3981-7/31.07.2025 г., прекратено е производството по адм.дело №1667/2025 г. и Г. е осъдена да заплати на община Банско 800 лева разноски по делото. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия алтернативно отмяна на определението в частта за разноските. Ответникът по частна жалба - заместник - кметът на община Банско, чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови определението си, АС е изложил мотиви, че Ц. Г. е сезирала на 27.06.2025 г. със "жалба" община Банско относно "незаконно задържане" на куче във ветeринарна лечебница, направено е искане за извършване на проверка, както е и поискан "писмен отговор по ЗДОИ" по въпроси, свързани с кучето. Последвала е размяна на имейли, след което с първото обжалвано писмо № към 94 -25 -3981 - 4/08.07.2025 г., в което е посочено, че заявлението й не се изрично изброени съдържат реквизити по ЗДОИ, исканата информация за лицата, подали сигнали за кучето, засяга правата на трети лица, но въпреки това с писмото и е предоставена цялата налична информация за кучето, която е възпроизведена на два листа в същото писмо. С последващ имейл е отправено възражение за липса на официален протокол за задържане на кучето, оспорва се съдържанието на информацията и се иска информация за друго куче. На този имейл е отговорено с второто обжалвано писмо № към 94-25 -3981-7/31.07.2025 г., с което е уведомена Г. за постъпили в общината документи за осиновяване на второто куче и предаването му на осиновителя, както и че името на осиновителя не може да й бъде предоставено, тъй като са лични данни. За да постанови обжалваните части от определението си, АС е изложил мотиви, че имейлите на Г. имат качеството на сигнали и актовете на ответника, постановени по сигнали, не подлежат на обжалване на основани ечл.124, ал.1 АПК. АС е посочил, че отделно от изложеното предвид конкретното съдържание на двете обжалвани писма, поисканата информация е на практика предоставена и липсват формирани откази за предоставяне на информация от ответника. Дадени са подробни и ясни отговори на зададените въпроси във връзка със задържането на двете кучета. Данните за осиновителите, подателите на сигнали и копия от протоколите за задържане на кучета не представляват обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, поради което непредоставянето им не представлява отказ за предоставяне на обществена информация. Налице са основанията на чл.159, т.1 и т.4 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. С оглед изхода на делото оспорващата дължи разноски на ответника, като е прието за основателно нейното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна, поради което следва да се присъдят 800 лева вместо заплатените 1200 лева. Определението е правилно като краен резултат, въпреки че настоящият състав не споделя всички изложени мотиви от АС. Настоящият съдебен състав намира за неотносими към настоящия спор мотивите на АС за подадените сигнали и решенията на ответника по тях, тъй като независимо от факта, че част от кореспонденцията между страните е свързана с подадени от Г. сигнали за задържането и отношението към кучетата, същата обжалва единствено твърдените от нея откази по двете посочени по- горе писма за достъп до информация. Заместник - кметът на община Банско в двете оспорени писма е предоставил всичката налична в общината информация за кучетата, като в съответствие с чл.2, ал.5 ЗДОИ е уведомил Г., че ЗДОИ е неприложим по отношение на достъпа на лични данни за трети лица, каквито са имената на сигналоподателите и осиновителите, както и имената на лицата и длъжностите им, фигуриращи в протоколите за задържане на кучетата. Предвид изложеното двете писма са изцяло позитивни актове по ЗДОИ, липсва формиран отказ по ЗДОИ и е правилна преценката за недопустимост на жалбата срещу тях. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е напътствал жалбоподателката и е нарушил правата и по чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест с разпореждане №4634/13.10.2025 г., съобщено редовно на 16.10.2025 г. на жалбоподателката, а в съдебно заседание Г. е представлявана от надлежно упълномощен адвокат, който е правоспособен юрист и каквито и да е било напътствия към него биха се възприели като липса на безпристрастност от страна на съда и основание за отвод на съдията. С оглед изхода на делото е правилна преценката за наличие на хипотезата на чл.143, ал.3 АПК, в която при прекратено производство ответникът, който не е дал повод за завеждане на делото, има право на разноски. АС е редуцирал по реда на чл.78, ал.5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, за които е осъдена Г., поради което няма основание за допълнителното им намаляване, нито за отмяна на определението в частта за разноските. Предвид изложеното определението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,