Определение № 196 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1504/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. Веселинов Р. чрез пълномощника му адвокат К. Н. срещу определение № 10179 от 27. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 5777/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 11637 от 21. 07. 2020 г., постановено по същото делото, в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че по делото не е установено ответникът да е направил разноски както пред първата, така и пред въззивната инстанция, тъй като не е представил договор за правна защита и съдействие или документ за банков превод, доказващи извършването на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „ЗД „Бул Инс““ АД, [населено място] не е депозирал отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. С решение № 11637 от 21. 07. 2020 г. по в. гр. д. № 5777/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, образувано по въззивни жалби на ищеца и ответника в производството по предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционния акт „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на ищеца Я. Р. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 1. 07. 2016 г., ведно със законната лихва от 23. 05. 2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лв. С оглед изхода на делото е ангажирана отговорността на страните за направените разноски, като първоинстанционното решение е отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над сумата от 1343, 33 лв. Въззивният съд е счел, че на ответника се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 953, 33 лв., изчислени на базата на минималния размер на адвокатските възнаграждения съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е съобразил направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищецът е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските. Поддържал е, че ответникът не е направил разноски нито пред СГС, нито пред САС, като присъдените му разноски от 1343, 33 лв. са за адвокатска защита и не му се следва повторно присъдената сума за разноски от 953, 33 лв. За да отхвърли молбата с обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е подавал молба по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, поради което присъдените такива обвързват въззивния състав, който е извършил промяна в размера им само с оглед преценката, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер. Посочил е, че ответникът е доказал извършването на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1500 лв. Определението е правилно. Налице са предпоставките по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение на ответника по иска по чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗД „Бул Инс““ АД. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 2. 01. 2020 г. застрахователят е заплатил на упълномощения да го представлява в производството адвокат М. Г., депозирал отговор на въззивната жалба на ищеца и преупълномощил взелия участие в откритото съдебно заседание пред САС адвокат Л., адвокатско възнаграждение от 1500 лв. Извършването на тези разноски се установява от цитирания договор, доколкото в него е удостоверено плащането на уговореното възнаграждение от 1500 лв. от ответника на адвокат-пълномощника му в брой. С оглед изложеното неоснователен се явява доводът на частния жалбоподател, че ответникът не е представил доказателства за извършените от него разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника застраховател се дължат сторените по делото разноски при съобразяване на обжалваемия интерес и частичното отхвърляне на въззивната жалба на ищеца, съответно 2/3 от направените разноски. С оглед преценката за основателност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд е редуцирал дължимите на ответника разноски при съобразяване на минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1430 лв./, като правилно е присъдил на ответника сума от 953, 33 лв. за направените разноски за адвокатска защита пред Софийски апелативен съд. Тъй като ищецът не е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението на Софийски градски съд в частта за разноските, с която да оспори извършването на такива от ответника в първоинстанционното производство, въззивният съд не е бил компетентен да преценява дали ответникът е сторил разноските, които са му присъдени с първоинстанционното решение. В постановеното въззивно решение Софийски апелативен съд допустимо и правилно е извършил само преразпределение на отговорността за разноски за производството пред СГС предвид частичното уважаване на въззивната жалба на ищеца, като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която на ответника са присъдени разноски над сумата от 1343, 33 лв. Независимо от изложеното, извършването на разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство от страна на ответника се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 18. 09. 2017 г., сключен с пълномощника му адвокат Г., удостоверяващ заплащането на уговореното възнаграждение от 2000 лв. в брой. По тези съображения, като е приел, че не е налице основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските и е отхвърлил искането по чл. 248 ГПК, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение