Определение № 797 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 309/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. М. Р. срещу определение № 3321/02.11.2023 г., постановено по гр. дело № 4381/2023 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, подадената от жалбоподателката молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, на влязлото в сила решение № 260591/10.04.2023 г. по гр. № 10457/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), с което е потвърдено в отхвърлителната част решение № 62140/11.03.2019 г. по гр. д. № 564/2018 г. на Софийски районен съд (СРС), и е прекратено производството по делото пред ВКС.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС.

В жалбата се поддържат оплакване и доводи за неправилност на обжалваното определение. Като неправилни се сочат решаващите изводи и съображение на съда, че за жалбоподателката липсва правен интерес от подадената от нея молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на СГС, тъй като с него не е постановен неблагоприятен за нея правен резултат, който да я обвързва. В тази връзка жалбоподателката поддържа съображения, че макар ищецът „Топлофикация София“ ЕАД да е обжалвал само отхвърлителната част от първоинстанционното решение, то не било влязло в сила в цялост – и в необжалваната част, и тази висящност се била прекратила едва с влизането в сила на въззивното решение, като краен акт в производството. Като неправилен се сочи и изводът на съда, че за жалбоподателката-молителка липсва правен интерес, и поради това, че тя е направила отказ от наследството на първоначалния ответник в исковото производство. В тази връзка жалбоподателката излага доводи, че вписаният отказ от наследство не е обстоятелство, което е служебно известно на съда, а следва да бъде представен пред него, за да съобрази той развитието на процеса.

Ответниците по частната жалба и по молбата за отмяна – ищецът в исковото производство „Топлофикация София“ ЕАД и неговият помагач „Топлоконтрол“ ООД не са подали отговори на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С атакуваното с подадената от жалбоподателката молба за отмяна, влязло в сила въззивно решение на СГС, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение на СРС, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Б. Д., починал и заместен в хода на въззивното производство на основание чл. 227 от ГПК от жалбоподателката, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ за разликата над сумата 10 лв. до сумата 12.04 лв. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 1 006.66 лв. Така постановеното въззивно решение обвързва със силата на пресъдено нещо (СПН) жалбоподателката, но с тази СПН са отречени права на вземане на ищеца към жалбоподателката за посочените парични суми. При така постановения, благоприятен за жалбоподателката резултат по предмета на въззивното производство, тя няма правен интерес от отмяната на влязлото в сила въззивно решение, тъй като възстановяването висящността на въззивното производство по никакъв начин не би могло да подобри правното `и положение, респ. – не би се отразило по-благоприятно на нейната правна сфера.

Доводите и, че по този начин би се възстановила изцяло висящността на исковото производство, включително по отношение на необжалваната част от първоинстанционното решение, с което е постановен неблагоприятен за първоначалния ответник резултат (уважени са искове срещу него), са напълно несъстоятелни. Това е така, защото, противно на доводите на жалбоподателката, съгласно разпоредбите на чл. 296, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 258, ал. 2, предл. 2 от ГПК, в необжалваната част първоинстанционното решение е влязло в сила. След като молбата и за отмяна не е подадена срещу тази влязла в сила част на решението на СРС, то дори и да се възстанови висящността на въззивното производство пред СГС чрез исканата от нея отмяна на влязлото в сила въззивно решение, при евентуално ново разглеждане на делото от въззивния съд – предвид разпоредбите на чл. 269, във вр. с чл. 258, ал. 2 от ГПК, той по никакъв начин не би могъл да отмени или обезсили тази необжалвана и вече влязла в сила част на първоинстанционното решение, която не е предмет на въззивното производство. При направения от жалбоподателката отказ от наследството на първоначалния ответник по делото, тя не се легитимира като негов правоприемник, което би съставлявало процесуална пречка за нейно участие в евентуално ново въззивно производство, възстановяването висящността на което се цели с подадената от нея молба за отмяна, което също обуславя горния извод за недопустимост на последната поради липса на правен интерес за жалбоподателката-молителка.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав не установи порок, който да води до нищожност или до недопустимост на обжалваното определение, поради което същото е валидно и процесуално допустимо. По изложените по-горе съображения, обжалваното определение е и правилно, поради което то следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение