Определение № 2495 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на К. Т. Ц., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д-р Кирил Циканделов-ИППД“ срещу определение на Софийски апелативен съд № 2249 от 02.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2490/ 2022 г., с което е потвърдено определение на Благоевградски окръжен съд от 10.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 263/ 2022 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба на К. Ц. срещу определение на Сандански районен съд № 136/ 15.03.2022 г. по гр.д.№ 275/ 2022 г. При служебна проверка за допустимостта на частната жалба касационната инстанция констатира, че тя не подлежи на разглеждане по същество. Обжалваното в настоящето производство определение е постановено от апелативен съд на основание чл.274 ал. 2 изр.1 пр.2 ГПК – с него е потвърдено преграждащо определение, постановено от окръжен съд като въззивна инстанция. Съгласно Тълкувателно решение 2/ 23.06.2022 г. по тълк.д.№ 2/ 2018 г., ОСГТК, ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл.274 ал.2 пр.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване, както правилно е посочено и в обжалвания акт. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд