Определение № 1043 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от „Неткредит“ ООД чрез процесуален представител с искане за изменение на постановеното по делото решение № 12883 от 12.12.2025 г. в частта за разноските. Излага твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата (ЗА), като сочи и практика на Върховния административен съд в противна насока. Препис от молбата е изпратен на насрещната страна адвокат Н. Русинов – процесуален представител на ответника – С. А. А., с указания за възможността да представи възражение, но в указания срок такова не е постъпило. Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение намира следното: Производството по настоящето административно дело № 6997/2024 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба, подадена от „Неткредит“ ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4137 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 357/2025 на Административен съд /АС/ – Хасково, с което е отменен отказ на дружеството от 10.02.2025 г., в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на С. А. поисканите от нея копия всички носители на личните ѝ данни - сключен договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи, въз основа на които се извършва тяхното обработване от „Неткредит“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни. С постановеното по делото решение обжалвания съдебен акт е оставен в сила, а „Неткредит“ ООД е осъден да заплати по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. При това, както е посочено и в решението касационният жалбодател дължи заплащане на разноските по делото на насрещната страна, респ. на адвокатско възнаграждение на адвоката оказал безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА), както е и в настоящия случай. Искането е основателно. В случая е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, Разпоредбата на ал. 2 на чл. 38 ЗА, която изрично предвижда, че адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в случаите по ал.1, при условие, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, което условие в случая не е налице. В случая при постановяване на решението в частта му за разноските съдът не е съобразил, че хипотезата на цитираната разпоредба не е изпълнена по делото, тъй като насрещната страна не е осъдена за разноски. Предвид така установеното настоящият състав намира, че постановеното по делото решение № 12883 от 12.12.2025 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Н. Русинов – процесуален представител на ответника – С. А. А. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 176а АПК и чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, Пето отделение