Определение № 13 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2337/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. И. Босилков срещу определение №11953 от 08.10.2020г. по в.гр.д.№2654/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е оставена без уважение подадената от него молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 01.07.2020г. в частта за разноските. Частният жалбоподател излага оплаквания, че въззивният съд не е съобразил, че в случая въззивната жалба на насрещната страна е отхвърлена, което следва да се отчете при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Ответникът по жалбата ЗК „Уника“ АД, [населено място], счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С решение №1415 от 01.07.2020г. по в.гр.д.№2654/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, е потвърдено решение №7160 от 16.11.2018г. по гр.д. №6321/2017г. на Софийски градски съд в обжалваните части: частта, в която ответникът – Застрахователна компания „Уника“ АД, е осъден да заплати на П. И. Босилков на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2017г., както и ч астта, в която предявеният от П. И. Босилков против Застрахователна компания „Уника“ АД, частичен пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5 000 лева до предявения размер от 26 000 лева, при обща заявена претенция от 80 000 лева, а предявеният акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е отхвърлен за периода от 12.05.2016г. до 27.02.2017г., както и в частта за разноските. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК П. И. Босилков е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като в молбата поддържа, че има право на заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от жалбата на другата страна. С обжалваното определение №11953 от 08.10.2020г. по в.гр.д.№2654/2019г. Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Предмет на въззивно обжалване от страна на ЗК „Уника“ АД е било първоинстанционното решение в частта, с която ЗК „Уника“ АД, е осъдено да заплати на П. И. Босилков сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2017г. до окончателното й изплащане. Предмет на обжалване от страна на П. И. Босилков е било решението, в частта, с която е отхвърлен искът му по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 5 000 лева до предявения размер от 26 000 лева. Целият обжалваем интерес във въззивното производство е 26 000 лева. Въззивният съд е намерил за неоснователни и двете жалби. Поради това разноските за адвокатско възнаграждение на П. И. Босилков следва да бъдат присъдени в съотношение 5/26, съобразно изхода на производството по обжалваната от насрещната страна част от решението. Видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят П. И. Босилков е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1980 лева, съответно следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 380,77 лева. Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното на 01.07.2020г. решение по в.гр.д.№2654/2019г. на Софийски апелативен съд, като ЗК „Уника“ АД, [населено място], бъде осъдено да заплати на П. И. Босилков на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 380,77 лева. Воден от горното, Върховният касационен съд