Определение № 655 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6790/2014 г.
ВКСI гражданско отделение28.11.2014 г.докладчик Йорданов
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 639 от 08.09.2014 г. по ч.гр.д. № 4535 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Образувано е по частна жалба на М. Г. А. и Д. Д. А. срещу определение № 639 от 08.09.2014 г. по ч.гр.д. № 4535 /2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с която е оставена без разглеждане частната жалба на М. Г. А. и Д. Д. А. срещу определение на състав на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Частните жалбоподатели твърдят, че оставената без разглеждане тяхна частна жалба е допустима, т.к. определението на ВКС по чл.288 ГПК е недопустимо. Насрещната страна А. Г. А. в писмен отговор, твърди, че частната жалба е основателна. Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното: Разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК предвижда възможност за обжалване на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и на определения, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. С постановяване на определението по чл.288 ГПК Върховният касационен съд констатира липсата на установените от законодателя условия за това. Определенията по чл.288 ГПК не преграждат по-нататъшното развитие на делото, а са актове, с които състав на ВКС извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна. Изводът за необжалваемост следва и от разпоредбата на чл.296 ГПК, визираща влизане в сила на решенията. Настоящият състав споделя доводите в обжалваното определение, към които следва да препрати на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК. Предмет на настоящата проверка е единствено законосъобразността на извода на състава на ВКС, че частната жалба срещу определение по чл.288 ГПК е недопустима. От извода, че определенията по чл.288 ГПК не преграждат по-нататъшното развитие на делото и че в ГПК не е предвидено изрично, че подлежат на обжалване, следва извод, че те не подлежат на обжалване. ГПК не е предвидил друг критерий за обжалване на определения. Поради което и доводът на жалбоподателя, че обжалваното от него определение по чл.288 ГПК, е недопустимо, не променя извода за това, че то е необжалваемо. А след като определенията по чл.288 ГПК не подлежат на обжалване, то и подадените срещу тях жалби са недопустими. Това означава, че не следва да бъдат разглеждани по същество. Поради това и е недопустимо да се разглеждат в настоящото производство сочените пороци на определението по чл.288 ГПК. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски, с оглед изхода от спора частните жалбоподатели нямат право на разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав