Определение № 50049 от 01.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба от адв. П. С., като процесуален представител на Ж. А. Ш., с искане за допълване на определение № 50098/13.03.2023 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Ответникът по молбата – община Варна, е представил отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който е изразил становище за нейната неоснователност, евентуално е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. При произнасяне по молбата съдът съобрази следното: С определение № 50098/13.03.2023 г. по гр. д. № 1953/2022 г. на ВКС, Второ г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 26/22.02.2022 г. по в. гр. дело № 587/2021 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Ж. А. Ш. искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и жалбоподателят е осъден да заплати следните суми, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди: болки и страдания, вследствие смъртта на близките й, настъпила вследствие на удавяне при наводнение на 19.06.2014 г. в [населено място],[жк], а именно: сумата 195 950 лева, от която сумата 130 000 лева главница и сумата 65 950 лв. - законна лихва от 19.06.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба-17.06.2019 г., представляваща обезщетение за смъртта на дъщеря й М. Ж. Ш.; сумите от по 150 730,75 лева, включващи сумата от по 100 000 лв. - главница и сумата от по 50 730,75 лв. - законна лихва за горния период, обезщетение за смъртта на внуците й С. Е. С. и Ж. М. Ш.. В отговора на касационната жалба, процесуалният представител на ответницата - адв. С., своевременно е поискал присъждане на разноски за осъществено безплатно процесуално представителство, по отношение на което искане липсва произнасяне в определението по чл. 288 ГПК. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022 г., съгласно който по договора не е платено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Посочено е договорено възнаграждение в размер на 13 086 лв. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на ответницата по касационна жалба. Разгледано по същество искането е основателно, тъй като разноски са реално извършени, но не в претендирания размер от 13 086 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от посочената от адвоката сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. В случая съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото в инстанцията, както и предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред. на ДВ, бр. 68 от 2020 г./ размер за свършената работа, определя адвокатско възнаграждение на адв. С., адвокат от Адвокатско дружество „Илиева и Стамов“, в размер на 10 080 лв., които община Варна следва да му заплати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение