Определение № 3196 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 753/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Х. И., чрез пълномощник адв. С. Германов срещу определение № 12685 от 09.12.2025 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, постановено по адм. дело № 10898/2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против Постановление № 23 от 29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството – Приложение № 1 „Цени на веществата от Списък І – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – точка 208а ( обн. ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г., изм. ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г., изм. ДВ бр. 68 от 08.08.2023 г., доп. ДВ бр.85 от 10.10.2023г.) и производството по делото е прекратено. Частния жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба. Моли оспореното определение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение, тричленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 184 АПК, оставя без разглеждане жалбата на Х. Х. И. против т. 208а от Списък І – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина на Приложение № 1 „Цени на веществата“ към член единствен, т.1 от Постановление № 23 от 29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството ( обн. ДВ, бр. 15 от 06.02.1998 г., изм. ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г., изм. ДВ бр. 68 от 08.08.2023 г., доп. ДВ бр.85 от 10.10.2023г. и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд счита, че жалбата е недопустима, тъй като за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването. Позовава се на разпоредбата на чл. 186 от АПК и на Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к.д. № 11/2006 г. и приема, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. Сочи, че заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Излага, че предмет на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е регулация на отношенията между държавни органи и институции при и повод наркотични вещества. Сочи, че когато Министерският съвет определя цена на наркотично вещество за целите на наказателното производство, това означава, че органите, водещи наказателното производство следва да се съобразят с определената от Министерския съвет цена като произнасянето по този въпрос с актовете, които издава, Министерският съвет не засяга пряко права и законни интереси на физически лица, които са участници в наказателно производство. Излага, че фактическата и правна възможност физическо лице да е придобило или да може да придобие качество на обвиняем в досъдебно производство с обвинение в извършване на престъпление, свързано с наркотични вещества и фактическият състав да включва цена на наркотично вещество, от която се определя тежестта на обвинението и предвидената законова санкция, не е пряко засягане на правата и интересите на жалбоподателя от акта, с който Министерският съвет се е произнесъл в смисъла, в който се твърди, че обосновава правен интерес. Сочи, че последиците от прилагане на оспорения акт в други производства и правоотношения не обосноват правен интерес, тъй като не се включват в съдържанието на „правния интерес“ по смисъла на АПК. По тези съображения съдът оставя без разглеждане жалбата на И. и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че за Х. Х. И. не е налице правен интерес от обжалване на точка 208а от Приложение № 1 „Цени на веществата от Списък І – Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Приложение към член единствен, т.1 от Постановление № 23 от 29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството – (ред. на ДВ бр.85 от 10.10.2023г.). Законодателят въвежда изискване за наличие на правен интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт като правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за което съдът следи служебно във всяко положение на делото. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120 ал. 2 от Конституцията на РБ. Съгласно чл. 186 ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.1 АПК и решение № 5/17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г. на Конституционния съд, правилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че правният интерес за И. следва да е личен, пряк и непосредствен, за да може да обжалва посочената по-горе разпоредба, което в случая жалбоподателят не е доказал. Мотивите на съда относно липсата на посочените предпоставки, обуславящи правния интерес от обжалване на подзаконов нормативен акт от лицето се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал.2, пр. 2-ро във вр. с чл. 236 АПК не следва да се преповтарят. В случая Постановление № 23 от 29.01.1998г. на Министерски съвет за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството (посл. доп. ДВ бр.85 от 10.10.2023г.) е прието съгласно чл. 26а от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съобразно който Министерският съвет определя цените на наркотичните вещества за целите на наказателното производство. Така законодателят регламентира критериите, по които се определя стойност само за нуждите на съдопроизводството, доколкото става въпрос за неразрешени действия с наркотични вещества където няма легален източник на информация, относно продажната им цена. С този нормативен акт не се установява държавно регулиране на цените, при които се търгуват неразрешените наркотични вещества, за да се коментира цена при сделката, съответстваща на критериите на приложенията на ПМС № 23/29.01.1998г., какъвто довод прави частния жалбоподател, тъй като се касае за несравними величини. В случая не може да се говори за неблагоприятни правни последици от обжалваната т. 208а от Приложение № 1на ПМС № 23/ 29.01.1998 г. и за правен интерес, тъй като липсва елементът „засягане“, предвид, че съдебната практика приема продажната цена по сделка със съответното наркотично вещество за факт, установяващ постигнато съгласие между страните за възмездност, въз основа на което се образува и наказателно преследване. Правилно тричленният състав приема, че вредоносните последици, настъпват косвено, след определени юридически актове и действия на други органи, което е извън прякото и непосредствено действие на оспорения подзаконов нормативен акт. Липсата на положителната процесуална предпоставка за възникване на право на съдебно оспорване – правен интерес (чл. 159, т. 4 АПК) обуславя недопустимост на съдебното производство. В допълнение следва да се добави, че дори да се отмени в обжалваната му част нормативния акт същият няма обратно действие. Породените от акта правни последици от датата на неговото издаване не се премахват, тъй като съгласно чл. 195, ал.1 вр. с чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение и занапред. По изложените съображения, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия