Определение № 10056 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9193/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 5578/13.05.2026 г., постановено по адм. дело № 472/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е оставена без разглеждане повторната му молба за предоставяне на правна помощ по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което е поискана и отмяната му. Ответната страна – Административен съд – Пазарджик, представлявана от председателя, изразява становище за неоснователността на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспорената в настоящото производство част от определението АС – Пловдив е оставил без разглеждане молба вх. № 860/15.01.2026 г. по описа на съда, постъпила чрез Министерството на правосъдието с рег. № 94-Н-24/14.01.2026 г. по описа на министерството, с която Н. Н. А. е направил искане за повторно предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, като изрично е поискал правната помощ да бъде предоставена от адв. П. Грозданова от АК – Пазарджик. Административният съд посочил, че с Определение № 4804/27.05.2025 г. е назначил особен представител на А., но служебният адвокат е освободен по негово желание, след което до АК – Пловдив е изпратено писмо за определяне на друг процесуален представител по реда на ЗПП. В следствие на посоченото, с писмо вх. № 20204/25.11.2025 г. от АК – Пловдив посочили, че въпреки положените усилия не е установен адвокат, желаещ да поеме защитата по адм. дело № 472/2025 г. по описа на АС Пловдив, като е направено изрично искане за служебна проверка за наличие на предпоставките на чл. 24 и чл. 24а от ЗПП. Така с Определение № 11707/23.12.2025 г. първоинстанционният съд отменил Определение № 4333/13.05.2025 г. в частта, в която е уважено искането на А. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и прекратил предоставената му правна помощ. Именно поради това, че така направеното с молба вх. № 860/15.01.2026г. по описа на АС Пловдив искане е повторно такова за предоставяне на правна помощ, административният съд приел, че същото е недопустимо поради това, че въпросът вече е разрешен със съдебен акт. Прието е, че подаването на нова, идентична по съдържание молба, без да са налице новонастъпили факти и обстоятелства, представлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на § 1, т. 3, б. „б“ от ДР на ЗПП. Обжалваната част от определението е валидна, допустима и правилна. Правилно административният съд е оставил без разглеждане повторно направеното искане от страна на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство. С Определение № 11707/23.12.2025 г., с което първоинстанционният съд е отменил Определение № 4333/13.05.2025 г. в частта, в която е уважено искането на А. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и е прекратил предоставената му правна помощ, е прието, че в процесното производство по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита, но е налице злоупотреба с право. При извършена справка в деловодната система на съда е установено, че в периода м.06.2023 г. – м.07.2025 г. в АС Пловдив са били образувани 23 дела по повод на подадени от страна на Н. Н. А. искови молби с предмет чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, което е прието за липса на основателно намерение на страната действително да търси защита на свои права и законни интереси. Подадената нова молба с вх. № 860/15.01.2026 г. по описа на АС Пловдив с искане за повторно предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по делото реално е идентично с предходното искане, по което е налице вече произнасяне, без да са наведени съображения и да са представени доказателства, че са налице нови обстоятелства. Обоснован в тази връзка е изводът на съда, че в случая е налице злоупотреба с право. Поради това правилно съдът е оставил без разглеждане поредното искане за предоставяне на правна помощ. Предвид изложеното, оспорената част от определението, като валидна, допустима и правилна, следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,