Определение № 203 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3437/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Адвокатско дружество „В. и Л.“ за изменение на решението в частта за разноските. Молителят твърди, че сумата за адвокатски хонорар се дължи не на Б. И. А., а на дружеството, което го е представлявало безплатно пред трите съдебни инстанции. Желае решението да бъде изменено в този смисъл, като на Б. И. А. се присъди сумата от 400 лв., а на дружеството- 3 816 лв. СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, [населено място], не взема становище по молбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Според договор за правна защита и съдействие и пълномощно изх. № 070716 от 28.09.2018 г. адвокатското дружество е поело безплатно защитата на ищеца Б. И. А. по настоящото дело на основание чл38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В този случай съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът осъжда другата страна да заплати адвокатското възнаграждение в полза на адвоката, който безплатно е поел защитата на страната. Ето защо решението по делото в частта за разноските трябва да бъде изменено в поискания от молителя смисъл. Вместо разноските от 4 216 лв. да бъдат присъдени изцяло на ищеца, ответното училище следва да бъде осъдено да заплати на ищеца 400 лв. разноски, а на адвокатското дружество-3 816 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение