Определение № 288 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60404/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „ЗД Е.“, чрез юрисконсулт З. Н., за изменение на решение № 232/22.01.2018 г., постановено по т.д. № 60404/2016 г., в частта за разноските, присъдени по чл. 78, ал. 8, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Страната твърди, че съставът на Върховния касационен съд неправилно е определил юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника, съразмерно отхвърлената част от иска, по действащата към датата на постановяване на касационното решение уредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, която препраща към Закона за правна помощ, вместо според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според молителя това е относимия нормативен акт, защото Наредбата е съобразявана при определяне размера на адвокатските възнаграждения до изм. на ГПК с ДВ бр. 8/2017 г., а първоинстанционното и въззивно решение са постановени преди това. Евентуално моли размерът на възнаграждението да бъде определен в размер на максимално предвиденения по ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ. Насрещната страна А. Н. С., чрез адв. Е. Б. от АК – П. е отговорил, че молбата е неоснователна. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима. Съставът на Върховния касационен съд е обезсилил частично въззивното съдебно решение и частично го е отменил, вкл. и в частта относно съдебноделоводните разноски, присъдени по делото. Преизчислил е дължимите суми по чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК според уважената и отхвърлена част от исковете. На ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК е присъдено и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, както следва – по 200 лв. за първа и втора инстанция и в размер на 100 лв. за касационна инстанция. В хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е този, който, доколкото са налице условията за присъждане на съдебноделоводни разноски в полза на страната, определя размера на възнаграждението за юрисконсулт. Преценката е изцяло в компетентността на правораздавателния орган и се извършва на база фактическа и правна сложност на делото, брой на участие в открити съдебни заседания. Приложима е действащата към датата на преценката на съда правна уредба, а не към датата на процесуалните действия, извършени по делото. Когато Върховният касационен съд отменя въззивно решение и сам се произнася по съществото на спора, той влиза в правомощията на съд по съществото на спора и в това си качеството извършва и преценка за дължимите от страните съдебноделоводни разноски, т.е. меродавно е законодателството към момента на тази преценка, вкл. относно разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК за първа и въззивна инстанция. Съдът, също така, намира, че няма основание за увеличаване размера на определеното юрисконсултско възнаграждение. При тези данни, няма основания за изменение на постановеното от състава на Върховния касационен съд в решението му по делото в частта за разноските, опеделени по чл. 78, ал. 8 ГПК. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение