Решение № 2884 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2008 г.

Решение № 2884 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14499/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 76 ал. II от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Разград, против Решение № 77/14.10.08 г., постановено по адм. д. № 124/08 г. на Административен съд гр. Разград, отменящо оспорена Заповед № РД-09-426/14.07.08 г. на едноличния орган - касатор, в частта й по т. I, с която за 3 броя нарушения на чл. 21 ал. I ИД и чл. 216 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК, на основание чл. 238, ал. IV, т. 4, б. "б" от НРД/2006 г. на "МБАЛ Св. Иван Рилски-Разград" АД са наложени имуществени санкции - финансови неустойки в общ размер от 540 лева)3х180 лева (, а в останалата му част - оспорването е отхвърлено. Поддържа се оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовно образувано и проведено съдебно производство, произтичащо от нередовно упражненото право на жалба от ответника по касация, по смисъла на чл. 150 ал. I т. 6 АПК, както и от упражняването му в нарушение на чл. 152 ал. I АПК. Не е формулирано искане в касационната жалба по това възражение, но в условията на алтернативност се поддържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на закона. Според касатора, не е било осъществено основанието по смисъла на чл. 59 ал. II т. 4 АПК, тъй като в отменената й част оспорената заповед е била мотивирана, а законът не изисквал изрично обсъждане на възраженията на адресата на индивидуалния административен акт. Аргументира жалбата си с доводи по съществото на материалноправния спор. Релевираните оплаквания представляват касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че АС гр. Разград е постановил неправилно решение, като настоява за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалното оспорване срещу заповедта и в частта, в която тя е отменена по точка I. Ответникът по касация -ДМногопрофилна болница за активно лечение Св. Иван Рилски-Разград"АД гр. Разград, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество неоснователна. За да отмени оспорената Заповед № РД-09-426/14.07.08 г. на директора на РЗОК гр. Разград в частта й по т. I, в производство по АПК, във връзка с чл. 76 ал. II ЗЗО, Административният съд гр. Разград е приел, че упражнявайки властническото си правомощие по чл. 254 ал. II от НРД (2006 г., едноличният административен орган - касационен жалбоподател е бил длъжен да изложи самостоятелни мотиви) различни от констатациите в Медицинския протокол (, защо приема, че санкционираните нарушения са извършени от ответното лечебно заведение. Това се е налагало, тъй като е действал в хипотезата, при която специализираният нормативно установен орган) Арбитражна комисия по чл. 75 ЗЗО (, не е стигнал до решение по процесните 3 нарушения, касаещи дейността на ответника по клинична пътека № 52. Квалифицирал е нарушението по чл. 59 ал. II т. 4 АПК, което е отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК - допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това е изградил краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в отменената част. Настоящият касационен състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение съобразно релевираните с касационната жалба отменителни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на атакувания съдебен акт, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Касаторът счита, че след като първоначалната жалба не отговаряла на изискванията на чл. 150 ал. I т. 6 АПК и е подадена в нарушение на нормата на чл. 152 ал. I АПК, е била нередовна и сезираният съд не е дължал произнасяне по нея. Поддържаният довод за недопустимост на съдебното решение е без опора в закона и фактите. Това не е така, защото достатъчно е с оспорването да се изразява общо недоволство от административния акт (още повече, в случая, той е със санкциониращ характер) за да се приеме, че не е налице нередовност (неяснота), подлежаща на отстраняване. Съдът е действал при условията на императивното правило на чл. 168 АПК, проверявайки изцяло законосъобразността на оспорената заповед, издадена от касационния жалбоподател. Всеки конкретен порок на акта е самостоятелно основание за оспорването, като при проверката, съдът не е обвързан от основанията, въведени с жалбата, нито от направените с нея искания (арг. от чл. 168 ал. II АПК). Ето защо, като е приел, че е редовно сезиран с процесната жалба, АС гр. Разград правилно я е разгледал по същество и не е постановил порочен съдебен акт, както твърди касаторът. Не е състоятелно и оплакването, че оспорването е било нередовно упражнено пред първоинстанционния съд, тъй като не е извършено по регламентирания с нормата на чл. 152 АПК ред, а направо в АС гр. Разград. Да, нарушен е от ответника по касация нормирания ред в чл. 152 АПК, но това не влече като последица - нередовност на оспорването, а още по-малко твърдяната недопустимост на съдебния акт, с който то е приключило. Аргументите за това разбиране се съдържат в нормативните текстове, като ал. IV на чл. 152 АПК, например, предписва реда за преодоляване на евентуалното нарушение от страна на адм. орган по ал. II и ал. III на чл. 152 АПК, който ред на общо основание е приложим и при подаване на оспорването направо в съда, а не чрез органа, издал оспорвания акт. Освен това, издателят на акта, не може да преценява допустимостта и редовността на оспорването, респ. да откаже изпращането му на това основание до съда. След като делото е било окомплектовано с пълната административната преписка и не са били засегнати процесуалните права на страните, то очевидно не може да се обсъжда каквото и да е нарушение на съдопроизводствените правила, което прави изцяло неоснователно възражението в горния смисъл. По отношение на развитото оплакване в касационната жалба за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд в отменителната част на атакуваното решение, настоящият касационен състав го намира също за неоснователно. Мотивите на АС гр. Разград, обосновали извода му за отмяна на оспорената Заповед № РД-09- 426/14.07.08 г. на директора на РЗОК гр. Разград, са последователни и съответни на закона, поради което се споделят изцяло. По възложената медицинска проверка на ответното лечебно заведение е съставен Медицински протокол № РД- 13-112/20.05.08 г., в който по т. 4 ДПо кл. п. № 52-ДОстра и изострена хронична сърдечна недостатъчност III и IV функционален клас без механична вентилация" са констатирани нарушения на чл. 21 ал. I от ИД № 17-0197/14.03.08 г., сключен от ДМБАЛ Св. Иван Рилски-Разград"АД с НЗОК и на чл. 216 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.07 г. на УС на НЗОК. Те са се изразили, според лекаря-контрольор, в нарушаване на диагностично-лечебния алгоритъм на КП№ 52, тъй като не са били извършвани задължителни клинично-лабораторни изследвания на 4 хоспитализирани пациенти при установени съпътстващи заболявания. Нарушенията са квалифицирани по-късно от органа като Днесъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ" по смисъла на чл. 238 ал. IV т. 4 б. "б" от НРД (2006 г. и санкционирани с предвидените в същата норма финансови неустойки. Процесните констатации касаят проведеното лечение на четири ЗЗОЛ с история на заболяването (ИЗ) както следва: № 628; № 2118; № 2275 и № 2360. По констатациите в МП лечебното заведение - обект на медицинската проверка е възразило в 7-дневния преклузивен срок, по реда на чл. 75 ЗЗО, респ. чл. 234 ал. I НРД (06 г. Директорът на РЗОК гр. Разград е изпратил спора за решаване от Арбитражната комисия) чл. 242 НРД (06 г.), която видно от Арбитражно решение № 5/23.06.08 г. (л. 77-л. 90) е потвърдила нарушението по т. 4 за КП № 52 относно ЗЗОЛ с ИЗ№ 2360. За останалите три случая, АК не е стигнала до решение, което се установява от Протокол № 6 от проведено заседание на 17.06.08 г. (л. 74 и л. 75), тъй като при гласуването гласовете са се разделили на три -Дза потвърждаване на тези констатации" и три-Дпротив". Правилно АС гр. Разград е приел, че в случая е било налице приложното поле на хипотезата на чл. 254 от НРД (2006 г., тъй като Законът за здравното осигуряване не е уредил подобна хипотеза с нормите на чл. 75 и чл. 76. Всъщност законът, като по-висок по ранг нормативен акт, е регламентирал само случая, когато АК потвърди констатациите на лекарите-контрольори, след което компетентният орган прилага съответните имуществени санкции за потвърдените нарушения. Тук не може да има колебания, че органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали е осъществено или не съответното нарушение, щом то е потвърдено от специализирания нарочен орган по чл. 75 ЗЗО. Процесната хипотеза обаче, до която се е стигнало след невъзможността АК да формира решение по трите въпросни нарушения от МП поради равен брой противоположни гласове, е уредена единствено в нормата на чл. 254 ал. II НРД)06 г., даваща правомощия на едноличния административен орган - директор на РЗОК, след запознаване с протокола от заседанието на АК, да наложи санкциите, предвидени в НРД (2006 г. Настоящият състав споделя аргументите на касатора, че употребената дума Дможе" в приложимата норма, не означава в случая дискреционна власт в смисъл, че дори и органът да изгради извод, че нарушенията са извършени, по силата на това Дможе" да не санкционира ЛЗ. Сама по себе си, обаче, нормата на чл. 254 ал. II НРД (2006 г. предпоставя задължително излагане на съображения от страна на решаващия административен орган защо приема, че нарушенията са извършени. Това не означава нищо друго, освен излагане на самостоятелни мотиви в частта от заповедта, по която АК не е стигнала до решение. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в нея, макар и да има нарочен раздел ДМотиви за налагане на санкция по КП № 52", такива липсват, тъй като са възпроизведени буквално констатациите от МП и са преповторени възраженията на ЛЗ. При така възпроизведените части от други документи, събрани в хода на административното производство, не може да бъде осъществен съдебен контрол на крайния акт, в отменената му част, тъй като не става ясно защо органът - касационен жалбоподател е формирал оспорения извод, че санкционираните 3 нарушения са извършени. В този смисъл са правилни съображенията на АС гр. Разград за недопустима липса на самостоятелни мотиви, изложени от органа, още повече в рамките на проведено контролно и последвало го санкциониращо производство. Вярно е, че повелята на чл. 59 ал. II т. 4 АПК не включва изрично изискване, при излагане на фактическите и правните основания за издаване на ИАА, да се оборват възраженията на неговия адресат, както и да се обсъждат твърдени от него обстоятелства, изключващи санкционирането му. Но в случая се касае за особен вид административно производство, уредено със специалния ЗЗО и НРД)06 г., а не с общите правила по АПК. Тълкувайки правилно граматически, логически и в тяхната систематична последователност нормите на чл. 70-ч л. 76 ЗЗО, както и допълващите ги от Раздел III и Раздел IV на Глава Двадесет и първа на НРД (2006 г., в съответствие с материалния закон, АС гр. Разград е изградил решаващ извод за отмяна на оспорената заповед, в тази й част, поради наличие на отменителното основание по чл. 146 т. 3 АПК - допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото при неустановеност на санкционираните нарушения, са приложени финансовите неустойки по чл. 238 ал. IV т. 4 б. "б" от НРД)06 г. Повдигнатият спор от лечебното заведение - обект на лекарската проверка, не е получил адекватно разрешение в административната фаза на производството тъй като липсва решение на АК, а решаващият орган не е изложил самостоятелни мотиви (различни от констатациите в МП) защо приема, че трите нарушения са извършени и прилага за тях съответните санкции. Щом това е така, то следва, че правилно нарушението на административнопроизводствените правила е прието от АС гр. Разград за съществено и е обосновало отмяна на оспорената заповед в процесната част. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че решението на АС гр. Разград в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. В останалата му част, като необжалвано, то е влязло в законна сила. По тези съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение