Определение № 4157 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3633/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 267367 от 25.07.2022 г. на С. С. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 260243 от 21.04.2022 г. по гр. д. № 18219/2019 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан недвижим имот: ателие № 1, находящо се в [населено място], с. о. „В.“, [улица], вх. Б, ет. 1, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с площ 87,23 кв. м, състоящо се от две спални, дневна, кухня, коридор и сервизни помещения, заедно с 4,9622% ид. части от общите части на сградата и 4,9622% ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, съответстващи на 74,43 кв. м от имота /от дворното място, в което е построена сградата/, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите, както следва: за Т. В. Р. - 50 % от получената сума от ателието и 33,32% от сумата получена от поземления имот, в който е построена сградата; общо за Т. В. Р. и А. Р. Р. – 20% от ателието и 33,33% от поземления имот; за Ю. А. Р. – 15 % от ателието и 16,66 % от поземления имот; и за С. С. Я. – 15% от ателието и 15 % от поземления имот. Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на спора, а именно, че съгласно удостоверение за наследници № 10359 от 13.07.2022 г., издадено от община Варна, наследници по закон на починалия на 27.05.2021 г. в хода на процеса съделител В. Н. П. са Т. В. Р. - дъщеря, както и молителката С. С. Я. - съпруга, а не само неговата дъщеря, както е посочено в приложеното по гр. д. № 18219/2019 г. на Варненския районен съд удостоверение за право на наследяване по закон, издадено за потвърждаване на правото на наследяване зад границите на Руската федерация (л. 171 – л. 176 вкл.). В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от Т. В. Р., А. Р. Р. и Ю. А. Р., в който се излагат съображения, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,