Определение № 369 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6172/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Й. Й. против определение № 4707 от 26.08.2013 г. по гр.д. № 2066 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е върната жалбата й вх. № 12 680/7.08.2013 г. против въззивното решение по делото № ІІІ-182/14.01.2013 г. Ответникът по частната жалба М. Б. П. не изразява становище в настоящото производство. За да постанови атакуваното определение Окръжен съд-Бургас е констатирал, че производството по гр.д. № 2066/2012 г. е било образувано по въззивна жалба на Д. Й. Й. против решение № 846/10.06.2011 г. по гр.д. № 10646/2010 г. на Районен съд-Бургас в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против М. Б. П. ревандикационен иск, като делото е било висящо при условията на чл.294 ГПК след касиране на предходно въззивно решение. Производството по гр.д. № 2066/2012 г. е приключило с постановяване на решение № ІІІ-182/14.01.2013 г., което е обжаллвано с касационна жалба вх.№2340/12.02.2013 г. от Д. Й., като с определение № 191/9.05.2013 г. по гр.д. № 2146/2013 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване. При тези констатации е направен извод, че с жалба вх. № 12 680/7.08.2013 г. се атакува влязлото в сила въззивно решение и понеже правото на обжалване на страната вече е реализирано, то наново подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната. Атакуваното определение е правилно. Съгласно чл.296, т.3, предл.първо ГПК условие за влизане в сила на въззивно решение е подадената срещу него касационна жалба да не бъде допусната за разглеждане. В случая решение № ІІІ-182/14.01.2013 г. по в.гр.д. № 2066/2012 г. на Бургаския окръжен съд е влязло в сила на 9.05.2013 г. с постановяване на определението по чл.288 ГПК по гр.д. № 2146/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е приключил инстанционният контрол. Подадената на 7.08.2013 г. жалба вх. № 12680 е процесуално недопустима като насочена против влязъл в сила съдебен акт. Наведените в частната жалба доводи, касаят тезата на жалбодателката за основателност на предявения от нея ревандикационен иск, тъй като спорния имот е изцяло нейна собственост и са неотносими при преценка допустимостта на жалбата й, насочена срещу влязло в сила решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение