Определение № 3233 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4717/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. П. срещу определение № 3672/39.08.2024 г. по гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 687/20.06.2024 г. и жалбоподателят е осъден да заплати 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение Съдът, като взе предвид мотивите с които, настоящият състав не се е отвел от разглеждането на гр.д. № 4719/2024 г. по описа на ВКС - че членовете на настоящия състав не са формирали становище по същество между страните, по фактите и обстоятелствата предмет на производство, с предмет подадена от В. Н. П. касационна жалба срещу горепосоченото решение № 687/20.06.2024 г. гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд – Варна, изходът по което е от значение за разрешаването на спора по ч.гр.д. № 4717/2024 г. на ВКС /като по последното отново е налице и искане за отвод на състава/, намира че не са налице основанията по чл.22 ал.1 ГПК за отстраняване на членовете от настоящия състав на съда от разглеждане на частната жалба. Предвид изложеното искането за отвод следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, при отчитане и на задължителните разяснения, дадени с т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от съд като въззивна инстанция, по искане за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият краен въззивен акт, чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. В посочения смисъл е и практиката на ВКС: определение № 190/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2449/2023 г. на II г.о.; определение № 433/31.01.2024 г. по ч.гр.д. № 139/2024 г. на IV г.о.; определение № 1147/08.05.2024 г. по ч.гр.д. № 628/2024 г. на II т.о. и др. В случая, въззивно решение № 687/20.06.2024 г. по гр.д. № 1009/2023 г. на Окръжен съд- Варна е постановено по искове с цена под 5000 лв. / видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН] от 31.07.2020 г. на [община], данъчната оценка на процесния поземлен имот с площ от 4 064 кв.м. в местност „С.“ в землището на [населено място], предмет на договора за покупко-продажба от 08.05.2019 г., е 597,40 лв./, достъпът до касация по които е изключен поради предвиденото ограничение в чл. 280, ал.3, т.1 предл. 1 ГПК и постановеното от въззивния съд решение е окончателно и не подлежи на последващо обжалване. С обжалваното с настоящата частна жалба определение № 3672/39.08.2024 г., Окръжен съд - Варна се е произнесъл по подадена молба от адв. Св. К. - пълномощник на ответницата М. И., за допълване на окончателното решение № 687/20.06.2024 г. по същото дело в частта за разноските на основание чл.248, ал. 1 ГПК. Доколкото въззивното решение № 687/20.06.2024 г. на Окръжен съд - Варна не подлежи на обжалване, то и постановеното от същия съд определение по чл. 248, ал. 1 ГПК, за неговото допълване в частта за разноските, също не подлежи на обжалване, поради което подадените срещу него частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението му по чл. 248 ГПК не пораждат за частния жалбоподател процесуално право да го обжалва, доколкото такава възможност не е предвидена в процесуалния закон. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение