Определение № 50022 от 07.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1505/2022 г.

Производството е образувано по молба, подадена от Гаранционен фонд, чрез процесуален представител, с която се иска сумата от 80 000 лв., внесена по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на Решение № 443 от 29.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 49/2022 г. на Апелативен съд - София, да бъде възстановена на молителя. Молителят твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си към ответника по касация – Г. К. С., поради което са налице предпоставките за връщане на внесената като обезпечение сума по сметка на молителя. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на ответната страна – Г. К. С., която в предоставения й от съда срок не представя становище. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С Определение № 177 от 21.04.2022 г. по ч. т. д. № 850/2022 г., постановено от състав на II-ро т. о. на ВКС, е спряно на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на въззивно Решение № 443 от 29.03.2022 г. по в. гр. д. № 49/2022 г. на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на Решение № 260313 от 05.11.2021 г. по гр. д. № 622/2020 г. на Окръжен съд – София, Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. К. С. на основание чл.557, т.1 КЗ, сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, реализирано на 30.12.2019 г. С постановено по настоящото дело Решение № 50103 от 05.01.2024 г., след частична отмяна на Решение № 443 от 29.03.2022 г. по в. гр. д. № 49/2022 г. на Апелативен съд – София, е отхвърлен предявеният от Г. К. С. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл. чл.557, т.1 КЗ за разликата над 65 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.12. 2019 г., причинено от неустановен водач на неустановено МПС, като въззивното решение в останалата допусната до касационно обжалване част, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Г. К. С. сумата от 65 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2020 г. до окончателното й изплащане е потвърдено. От платежните документи от 10.01.2024 г. и от 12.01.2024 г., представени с постъпилата на 30.01.2024 г. от Гаранционен фонд молба се установява, че за погасяване на задължението на Гаранционния фонд по изп. д. № 20227880400229 по сметка на ЧСИ М. К. са преведени съответно сумите от 94 218, 34 лв. и от 185, 88 лв. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Същата в размер на 80 000 лв. е налична по сметката на ВКС към 19.01.2024г., видно от изготвената на 19.01.2024г. и приложена към преписката счетоводна справка. Както се посочи, от приложените към молбата с вх. № 500223 от 31.01.2024 г. по вх. рег. на ВКС доказателства е видно, че задължението на Гаранционния фонд е изцяло погасено и опасност от застрашаване на правния интерес на кредитора не съществува. След погасяване чрез плащане на присъденото вземане, няма основание внесената като обезпечение сума да бъде задържана по сметката на ВКС, поради което същата следва да бъде освободена и върната на молителя чрез превод по посочената в молба вх. № 500223 от 31.01.2024 г. банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро т. о.