Определение № 177 от 18.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 276/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Г. Т. Т. чрез пълномощника му - адв. М. М., с искане за изменение на решение № 71 от 07.07.2022 г. по т.д. № 276/2022 г. на ВКС, като се отмени, евентуално намали, присъденото на адв. Д. Я. адвокатско възнаграждение за производството по делото. Ответната страна – адв. Д. Я. – депозира становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 276/2022 г. на ВКС, І т.о. се е развило по реда на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, образувано по иск на П. Н. К. за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при Сдружение за правна помощ и медиация /СППМ/, [населено място] решение от 18.10.2021 г. по арбитражно дело № 132/2018 г.. Настоящият състав с решение № 71 от 07.07.2022 г. по т.д. № 276/2022 г. на ВКС е отменил арбитражното решение и е осъдил ответника и настоящ молител да заплати на ищеца разноски в размер на държавната такса за производството и на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна. Твърдението на молителя, че не е бил представен нарочен писмен договор за правна защита и съдействие между ищеца и упълномощения от него адвокат, не отговаря на установените данни по делото. Ищецът е представил както списък с разноски по чл. 80 ГПК, намиращ се на л. 51 от настоящото дело, така и договор от 17.01.2022 г. /л. 52/, в който изрично е посочено, че правните услуги се предоставят безвъзмездно в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА. За дължимостта на адвокатското възнаграждение в тази хипотеза е ирелевантно обстоятелството какви са действителните отношения между адвоката и доверителя му. Този извод се подкрепя от изричната норма на чл. 38, ал. 2 ЗА, която обвързва определянето и присъждането на адвокатското възнаграждение за съответното съдебно производство само с осъждане на насрещна страна за разноски, вследствие изхода на делото. Следователно, съдът няма задължение да изследва дали действително е била налице някоя от хипотезите за предоставяне на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА. Освен това е недопустимо възражение в този смисъл да се излага едва в производството по чл. 248 ГПК. Молителят е разполагал с възможност да релевира всички свои възражения по начина и реда на осъществената адвокатска защита на ищеца в откритото съдебно заседание от 09.05.2022 г., в което са представени договорът от 17.01.2022 г. и списъкът с понесените от ищеца разноски, като към настоящия етап правото му на възражение е преклудирано. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на молителя е заявил единствено възражение за прекомерност на търсените разноски, поддържано и в настоящата молба по чл. 248 ГПК, което възражение обаче е неотносимо в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като в този случай адвокатския хонорар се определя от съда. Въпросът за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е релевантен в хипотезата, в която размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен предварително между страната и нейния защитник. В настоящия случай, съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът се съобразява с обективните критерии на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Конкретно присъденото в полза на адв. Я. възнаграждение в размер от 1500 лв. е съобразено с минимално дължимия съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 вр. §2а от Наредбата адвокатски хонорар от 1417.84 лв., включващ и ДДС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение