Определение № 975 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 664/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. срещу определение № 2411 от 3.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 778 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, I състав, с което е оставено без уважение искане по чл.253 от ГПК за допълване на определение от 22.3.2022 г. по същото дело. Частният жалбоподател твърди, че определението е нищожно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното: Производството е образувано по подадена до Софийския районен съд искова молба на Б. Г. А. за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение, издадена по гр. д. № 71986/2016 г. на 37 състав на ГО на СРС. В публичното съдебно заседание на 11.02.2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил искането на ищеца, съдържащо се в молба от 25.1.2021 г. за привличане на „ИКС СГ“ЕООД като трето лице-помагач. С определение № 272621 от 9.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. №4976 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Г“ въззивен състав, първоинстанционното определение е потвърдено. Б. А. е подал частна жалба вх. №355457 от 14.10.2021 г. срещу въззивното определение, която е била върната с разпореждане №286792 от 16.11.2021 г. поради нейната недопустимост. Частната жалба срещу това разпореждане е оставена без уважение с определение № 807 от 22.03.2022 г. по ч. гр. д. №778 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав. След това Б. А. е поискал съдът сам да отмени определението си, защото било нищожно, допусната била очевидна фактическа грешка, тъй като вътрешните правила за разпределение на делата не отменят чл.9 от ЗСВ, а освен това следва да бъде уведомен къде бил препратен сигналът му по чл.205, ал.1 от НПК. С обжалваното пред настоящата инстанция определение искането на Б. А. е оставено без уважение. Това определение според частния жалбоподател било нищожно, понеже е постановено от незаконен състав. Само докладчикът бил избран на случаен принцип, което било в противоречие с чл.9 от ЗСВ. Този довод е напълно несъстоятелен. От тълкуването на разпоредбата на чл.9 от ЗСВ и разработената от ВСС Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища е видно, че случайният подбор по електронен път се ограничава само до избора на съдията-докладчик. Определянето на останалите членове на състава е функция по упражняване на организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която не е нормативно регулирана. Прилагат се изработените вътрешни правила, приети от общото събрание на съдиите, или утвърдени от административния ръководител на съда. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС, съдържаща се в определения № 599 от 12.02.2024 г. по к. ч. гр. д. № 4441/2023 г. на III ГО, № 153 от 24.01.2024 г. по ч. т. д. № 141/2023 г. на II ТО, № 104 от 10.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5282/2023 г. на II ГО, № 3347 от 2.11.2023 г. по ч. гр. д. № 4212/2023 г.на I ГО, № 2561 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 3730/2022 г. на I ГО и др. Следователно обжалваното определение не е нищожно. Определението е и законосъобразно, тъй като предходният съдебен акт слага край на спора и не може да бъде изменян или отменян от същия съд на основание чл.253 от ГПК. Твърдените от частния жалбоподател пороци на преходното определение като нищожност на състава, необходимост от отвод и неправилни мотиви не са явни фактически грешки, които могат да бъдат поправяни по реда на чл.247 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение