Решение № 206 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас, срещу Решение № 3079/02.04.2025 г. постановено по адм. дело № 909/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че основният спорен въпрос е по коя категория следва да се зачете стажът на Г. К., както и че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал експертизата на вещото лице и е приложил разширително разпоредбата на чл. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (1996 г.) (ПКТП). Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което жалбата на К. срещу Решение № 1012-02-91#1/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2113-02-3865#8/25.03.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас да бъде отхвърлена. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – Г. К. К. от гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. М. И. Иванова, в отговор на касационната жалба излага подробни съображения за неоснователност на последната и моли решението на Административен съд - Бургас, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на директора на Териториалното поделение на НОИ - гр. Бургас за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата се явява основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1012-02-91#1/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на К. срещу Разпореждане № 2113-02-3865#8/25.03.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл. 69б, ал. 1-2 от КСО му е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и разпореждането е оставено в сила. От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление вх. № 2113-02-3865 от 07.12.2023 г. К. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал.1 от КСО. За удостоверяване на придобития трудов и осигурителен стаж към заявлението са приложени трудова книжка № 476, издадена от СО „Металургия“ - Бургас, ВОК № 038769, УП-3 № 11-096/21.11.2023г., издадено от „Трансимпекс“ АД, УП-3 № 333/22.11.2023г., издадено от „Слънчев бряг“ АД, удостоверение образец В № 6418/07.08.2000г., издадено от РДВР-Бургас, банкова сметка, 4бр. трудови договори – от 14.12.1988г. с работодател МП Бургас, и 3 бр. допълнителни споразумения от 17.04.1990г., 01.07.1990г. и 25.10.1990г. с работодател „Промет“. В договорите и допълнителните споразумения се посочва, че на жалбоподателя се дължат допълнителни възнаграждения, съгласно действащите нормативни актове и съответните разпоредби за продължителна работа и условия на труд, определени в НДТВ и Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд (НКОУТ). По повод на постъпилото заявление от ТП на НОИ-Бургас е изискана допълнителна информация от ОД на МВР – Бургас и от „Промет стил“ ЕАД. В отговор от ОД на МВР – Бургас са постъпили удостоверение УП-2 с изх.№ 6418/09.01.2024г. и удостоверение за класиране за пенсия образец В, по отношение на положения стаж в МВР. От предоставените удостоверения се установява, че жалбоподателят е придобил осигурителен стаж в МВР, удостоверен с УП-2 и удостоверението за класиране за пенсия образец В, съгласно който стажът от първа категория е 9 г. 1 м. 6 д. От УП-3 № 8/29.01.2019 г., предоставено от „Промет стиил“ ЕАД, е видно, че жалбоподателят е заемал длъжностите „валцьор“ (27.12.1988 – 29.10.1990, 1 г. 10 м. 2 д.) и „апаратчик АКС“ (29.10.1990 – 04.06.1991, 7 м. 5 д.) като трудът е квалифициран като трета категория съгласно чл. 66 от ПКТП. Според пенсионния орган, след преобразуване на стажа от първа към трета категория, на основание чл. 104 от КСО, общият придобит осигурителен стаж на жалбоподателя е 41 г. 11 м. 18 д. и 2 ч. Пенсионният орган е достигнал до извод, че на жалбоподателя не следва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като не е изпълнено изискването за 10 години при условията на първа категория труд и 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст. С жалба от 15.04.2024 г. К. е оспорил Разпореждане № 2113-02-3865#8/25.03.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Бургас, като решението на горестоящия орган с № 1012-02-91#1/07.05.2024 г. е оставило оспореното разпореждане в сила. В решението е прието, че стажът на жалбоподателя в „Промет стиил“ ЕАД на длъжностите „валцьор“ (27.12.1988 – 29.10.1990, 1 г. 10 м. 2 д.) и „апаратчик АКС“ (29.10.1990 – 04.06.1991, 7 м. 5 д.), не може да се приеме за стаж при условията на първа категория труд. Органът е счел, че „Промет стиил“ ЕАД и свързаните с него дружества не са включени в изчерпателния списък на предприятията по т.5, т.5а и т.66б от ПКТП, за които се признава труд в първа категория. За приложението на т.67 от ПКТП са необходими кумулативно две условия – вредност и тежест на труда, като проверката е показала, че условията на труд в „Промет стиил“ ЕАД не са идентични с тези в предприятията по посочените точки. Следователно не може да се приеме, че трудът е първа категория само на базата на заеманата длъжност. Относно възраженията за влиянието на допълнителните възнаграждения, платен отпуск и храна върху категорията труд, органът е приел, че тези фактори не променят категоризацията. НКОУТ определя допълнителните възнаграждения, но не прави разграничение на труд по категории. В хода на първоинстанционното съдебно производство от жалбоподателя са ангажирани допълнителни доказателства, включително: акт за постъпване на работа от 27.12.1988г. на длъжност „валцьор“. От „Промет стиил“ ЕАД са представени следните доказателства: протокол за анализ на прах в работна среда № 86 от 08.04.1992г.; протокол за измерване на микроклимат № 2 от 16.02.1994г., изготвен от ХЕИ; протокол за измерване на шум № 64 от 29.08.1997г., изготвен от ХЕИ. Представени са също и документи от досието на жалбоподателя: длъжностна характеристика за длъжност „валцьор оператор на Стан за горещо валцуване“; заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 2003г.; заповеди за разрешаване ползването на платен годишен отпуск и молби към тях; карти за оценка на работника в цех „Топлоенергиен“ и цех Стан 300; личен кадрови формуляр; карта за предварителен медицински преглед; издадени фишове за заплатени трудови възнаграждения в периода декември 1988г. - юни 1991г. От дружеството е представена и справка за начислени суми за условия на труд в периода 27.12.1988г. – 03.06.1991г. на К.. Представени са протоколи, издадени от Окръжна хигиенно-епидемиологична инспекция - Бургас № 217/05.09.1987г. и № 218/14.09.1987г., както и други относно условията на труд. В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите Т. М. П., И. Ч. И. и И. Г. Ж., всички работили в „Промет стиил“ ЕАД. Свидетелите дават показания, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „валцьор“ на прокатната линия, като трудът е бил свързан с горещо валцуване на метал, непрекъснат производствен процес и работа на смени. Описват се тежки и вредни условия на труд, изразяващи се във високи температури, силен и постоянен шум, запрашеност, метални и маслени изпарения и вибрации, като условията на труд не са се променяли съществено през годините. Свидетелите сочат, че на работниците са предоставяни допълнителни храни, напитки и платен отпуск, както и възнаграждения, заради условията на труд. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещо лице Н. Карчева, въз основа на проверки в архивите на „Промет стиил“ ЕАД. Установено е, че жалбоподателят е работил в „Стан 300“ като „валцьор“ в периода 27.12.1988 г. – 28.10.1990 г. и като „апаратчик АКС“ в периода 28.10.1990 г. – 3.06.1991 г., при непрекъснат производствен процес и работа на смени. Вещото лице е констатирало, че условията на труд в „Стан 300“ се характеризират с високи температури, силен шум, запрашеност и наличие на вредни вещества, обусловени от самия производствен процес, като тези условия не са се изменяли съществено преди, по време и след периода на работа на К.. Анализът на комплексните оценки на условията на труд и протоколите за измервания показва трайно наднормени стойности на шум, прах, микроклимат и производствен риск, както и комплексна оценка от 100 точки за длъжността „валцьор“. Експертът е установил, че на жалбоподателя са изплащани допълнителни трудови възнаграждения за неблагоприятни условия на труд, предоставяна му е безплатна храна и е ползвал допълнителен платен годишен отпуск за вредни и шумни условия. Направен е извод, че трудът като „валцьор“ по своите характеристики и условия е идентичен с такъв, признат за първа категория в други предприятия, като при признаване на този стаж, К. би достигнал изискуемите 10 години първа категория труд. От правна страна, първоинстанционният съд намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма и съдържа изискуемите фактически и правни основания. Намира, че при издаването му органът е спазил административнопроизводствени правила, но неточно е приложил материалноправните разпоредби. Твърди, че спорът е досежно обстоятелството дали стажът, придобит в „Промет Стиил“ ЕАД на длъжностите „валцьор“ и „апаратчик АКС“, следва да се приеме като І-ва категория труд, или правилно административният орган е определил същия като труд от ІІІ-та категория. Твърди, че множеството представени протоколи за проверки, показанията на свидетелите и заключението на съдебно-икономическата експертиза обуславят извод, че при изпълнение на длъжността „валцьор“ К. е бил подложен на влошени и тежки условия на труд - шум, запрашеност, вредни изпарения, температура на въздуха, т.е. работна среда, която е с вредни за здравето условия. Влошените условия са обусловили и предоставяне на жалбоподателя. на допълнителни възнаграждения (който в представените споразумения към трудови договори са описани като такива за І-ва категория), допълнителен платен отпуск и безплатна храна. Съгласно горното, Административен съд – Бургас намира, че на основание т. 67 от ПКТП , полаганият от К. труд за периода от 27.12.1988г. до 28.10.1990 г., или стаж от 1 год. 10 м. и 1 ден, положен в „Промет стиил“ ЕАД, следва да се приравни именно на труд по т.5а от ПКТП и да бъде признат като такъв от І-ва категория. Що се отнася до длъжността „апаратчик АКС“, съдът намира, че действително данните по делото сочат, че жалбоподателят е изпълнявал същата при някаква степен влошени условия на труд. Тези доказателства обаче не обуславят извод длъжността да се характеризира с такива тежки условия на труд, които да обосноват определянето й като І-ва категория труд или ІІ-ра такава. При направените изводи, първоинстанционният съд намира жалбата на К. срещу Решение № 1012-02-91#1 от 07.05.2024 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Бургас за основателна като връща преписката на административния орган за ново произнасяне по същество. Решението е валидно и допустимо, но постановено в несъответствие с приложимите законови разпоредби. Чл. 69, ал. 2 от КСО урежда хипотеза, осигуряваща възможност за ранно пенсиониране на държавните служители по ЗМВР, при наличие на придобит общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. От установената по делото фактическа обстановка е безспорно, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, жалбоподателят е придобил осигурителен стаж в МВР - 9 г. 1 м. 6 д. Не може да се приеме обаче, че Г. К. отговаря на условието, предвидено в чл. 69, ал. 2, а именно наличие на две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР. За да отговаря на изискването, жалбоподателят е следвало да има поне 18 г. трудов стаж по ЗМВР, от общо изискуемите 27, за да бъде приложен облекченият режим на пенсиониране за служителите на МВР, съгласно чл. 69, ал. 2 КСО. На следващо място, стажът на жалбоподателя в МВР не попада в обхвата на чл. 69б ал. 1 и 2 от КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа и втора категория, определени съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, с акт на Министерски съвет, а именно с ПКТП (Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране) - отм., действал до 31.12.1999 г., и Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) (в сила от 01.01.2000 г.). В чл. 1 от приложимата към случая НКТП се посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗМВР. Следователно, стажът на жалбоподателя, придобит в МВР, не следва да бъде зачетен като първа или втора категория труд и не следва да бъде калкулиран по чл. 69б КСО. Формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. В този смисъл е и променената практика на ВАС: виж Решение № 12590 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5158/2025 г., VI о.; Решение № 10836 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4829/2025 г., VI о. Ирелевантно е обстоятелството дали длъжността „валцьор“ и „апаратчик АКС“, заемани в „Промет стиил“ ЕАД са от първа категория труд, тъй като дори да се приравнят към тази категория, придобитият стаж няма да е достатъчен за пенсиониране при условията на чл. 69б от КСО. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ София - град, следва да се отхвърли.