Решение № 1121 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7324/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Габрово чрез процесуален представител юрисконсулт, против решение № 821 от 18.06.2025г. на Административен съд- Габрово по адм. дело № 12/2025г. С него се отменя Решение № 48 от 19.12.2024г. на директора на ТП на НОИ- Габрово и потвърденото с него разпореждане [номер] от 15.10.2024г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Габрово. Изпратено е делото като преписка на органа за ново произнасяне. Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, С. И. М., чрез процесуален представител, адвокат И. Христов от АК - Габрово, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателства по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същесто е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. И. И. против цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Габрово. Снего се оставя без уважение жалбата му срещу разпореждане, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3 и по чл. 69б от КСО. В производството пред административния орган е признат осигурителен стаж от втора категория 05г., 03м. и 1д., от трета категория, 37г., 1м и 5д и общ стаж, превърнат към трета категория 43г., 07м. и 29д. При липса на стаж от втора категория, в хипотезата на чл. 69б, ал. 2 КСО и възраст в хипотезите на чл. 68 КСО му е отказано отпускане на пенсия. Прието е, че стажът в Дървообработващо предприятие "Митко Палаузов", с. Батошево от 05.01.1989г. - 07.03.1991г. и в Хранително вкусова кооперация "Нектар", гр. Севлиево от 18.03.1991г. до 02.05.2011г. е от трета категория на длъжности "заварчик" и "ел. заварчик". Прието е, че е неприложима разпоредбата на т. 20 от ПКТП/отм/ и т. 67 от същия правилник. Мотивите са, че стажът не е проведен в производствени цехове и процеси, свързани с обработка на метали, а в предприятия на други отрасли в спомагателни дейности по обслужване на основното производство, поради което извършваните дейности по заваряване не са в същата вредност и тежест като заварчиците в основно производство в обособени звена и цехове. Възраженията са за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Приел, че се установява от доказателствата по делото и свидетелските показания, че стажът на жалбоподателя е проведен при вредност и тежест в хипотезата на т. 20 и т. 67 от ПКТП/отм/, поради което е отменил решението и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно. Безспорно от фактическа страна по делото е установено, че длъжността на С. И. М. в спорните периоди и осигурители е била заварчик. Безспорно е обстоятелството, че мястото на работа е било в звено/цех/отдел с обслужващ характер. Това налага първият фактически и правен извод, че трудовата функция заваряване не е била постоянна, а само по необходимост при извършване на ремонт и обслужване на основното производство. Това съобщават в показанията си и двамата свидетели, като свидетелят С. е по точен, че когато се налагало нещо да бъде заварено, жалбоподателят е човекът, който го изпълнява, ходили са в командировки по ремонти, както и, че М. е помагал, когато се налага, на механиците. На следващо място, следва да се отчете факта, че икономическата дейност на осигурителите, при които е полаган стажът е дървообработващо предприятие и хранително вкусова кооперация. При липса на производствена дейност по обработка на метали, машиностроене и др., обективно не е било възможно да има непрекъсната трудова дейност по заваряване и обработка на метали. На следващо място, от заключението на назначената експертиза не се установяват никави факти за непрекъснато упражняване на трудова функция по заваряване на метали, което в хипотезата на т. 20 от ПКТП/отм/ и по т. 67 от ПКТП/отм/ да е в кръга, или идентична по вредности на електро и газоварчици и помощник- заварчици в обособени цехове и звена. Става въпрос за цехове и обособени звена по работа с метали и тяхната обработка, което включва непрекъснат или преимуществено процес на заваряване, в който процес работниците се излагат на вредни въздействия от този процес. Такива факти, както се посочи, не се установяват. При тези съображения решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции както следва: по 76.69 евро юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и 102.25 евро държавна такса за касационната инстанция, или общ -255.64 евро. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение