Определение № 8671 от 19.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7812/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез процесуалния му представител адв. Н. Братованов, против Определение № 1869 от 01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 492/2026 г. по описа на Административен съд – Русе, VII състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № РД-01-1840/02.06.2026 г. на заместник - кмета на Община Русе. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел липсата на значителни или трудно поправими вреди, без да обсъди в тяхната съвкупност релевантните факти и представените доказателства. Твърди се, че процесният навес обслужва дейността на търговския обект „Виенска сладкарница“, стопанисван от частния жалбоподател, поради което премахването му неизбежно ще рефлектира върху осъществяваната търговска дейност. Поддържа се, че могат да настъпят намаляване на клиентопоток, затрудняване на обслужването, пропуснати ползи и накърняване на търговския престиж на дружеството, които не могат да бъдат напълно репарирани впоследствие. Сочи се още, че първоинстанционният съд не е извършил необходимата конкретна преценка на баланса между частния и обществения интерес, както и че не е обсъдил обстоятелствата, свързани с водената от община Русе административна кореспонденция с дружеството и подадените заявления за одобряване на схема за поставяне. Поддържа се, че е налице висящо административно производство относно статута на процесния обект и че направеното доказателствено искане за съдебно-техническа експертиза не е било съобразено. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Претендират се и разноски. По реда и в срока по чл.232 АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба. От Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ), чрез ст. юрк. Д. Гоева е депозиран писмен отговор, с който не се изразява конкретно становище по допустимостта, законосъобразността и основателността на частната жалба, като преценката по тези въпроси е предоставена на съда с оглед събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – Русе Заповед № РД-01-1840/02.06.2026 г. заместник - кметът на Община Русе е разпоредил на Министерството на транспорта и съобщенията, ДП НКЖИ да премахне преместваем обект – „навес“, разположен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.2.293 по КККР на гр. Русе - публична държавна собственост, с предоставени права за управление на Министерството на транспорта и съобщенията, ДП НКЖИ, обслужващ дейността на сграда с идентификатор 63427.2.923.14 по КККР на гр. Русе, находяща се на адрес: пл. „Александър Стамболийски“ № 1, гр. Русе. За да отхвърли искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-1840/02.06.2026 г. заместник - кметът на Община Русе, административният съд е приел, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, но не е доказал настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Според съда твърдените затруднения в търговската дейност и имуществените загуби могат да бъдат репарирани чрез обезщетение, а липсват и нови обстоятелства, обосноваващи спиране на законовото предварително изпълнение. Въпросите относно статута и характера на навеса са приети за относими към спора по същество. Поради това искането за спиране е отхвърлено. Така постановеното определение е законосъобразно. Безспорно е, че заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ и че за нея е приложима разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, съгласно която предварителното изпълнение на актовете по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е допуснато по силата на закона. Именно поради това в производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ приложимият критерий за съдебна защита е този по чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба при допуснато по силата на закона предварително изпълнение същото може да бъде спряно само ако оспорващият докаже, че то може да му причини значителна или трудно поправима вреда. При това законът изрично поставя допълнително изискване спирането да бъде основано на нови обстоятелства. При хипотезата на чл. 217, ал. 1 ЗУТ законодателят предварително е дал превес на защитавания от закона обществен интерес, поради което задачата на съда в производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ не е да извършва повторна обща преценка дали са налице предпоставките за предварително изпълнение, а да провери дали оспорващият е установил конкретни обстоятелства, обосноваващи изключение от законово установеното правило.В разглеждания случай частният жалбоподател не е доказал наличието на такива обстоятелства. Действително първоинстанционният съд е приел, че „ЕЛ ЕФ БУС“ ЕООД е наемател на сградата, в която се помещава „Виенска сладкарница“, както и че процесният навес е посочен в самата заповед като обект, обслужващ дейността на тази сграда. Правилно е прието и че тези обстоятелства обосновават правния интерес на дружеството от оспорване на административния акт, макар същото да не е негов адресат. От наличието на правен интерес от оспорването обаче не следва автоматично извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Обстоятелството, че премахването на навеса би могло да създаде определени неудобства при осъществяване на търговската дейност, само по себе си не е достатъчно да обоснове приложението на изключителната хипотеза на чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Необходимо е тези неблагоприятни последици да са конкретни, непосредствени и достатъчно вероятни, както и да са установени с доказателства по начин, позволяващ на съда да прецени техния характер и значимост. В случая не са ангажирани доказателства, които да обосноват настъпването на такива вреди. Твърденията за възможно намаляване на клиентопотока, затрудняване на обслужването, пропуснати ползи и накърняване на търговския престиж на дружеството са изложени общо и хипотетично. По делото не са представени данни, въз основа на които да може да се направи конкретен извод за размера на предполагаемите загуби, за степента на зависимост на търговската дейност от съществуването на навеса или за невъзможност дейността да продължи при промяна в организацията на обслужване. Самото обстоятелство, че обектът обслужва дейността на сградата, не означава, че неговото премахване води до преустановяване на търговската дейност, нито че неизбежно причинява вреда с качеството на значителна или трудно поправима по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Между установения факт на функционална връзка между навеса и търговския обект и правния извод за настъпване на трудно поправима вреда съществува необходимост от конкретно доказване, каквото в случая липсва. Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно е квалифицирал всички вреди като обикновени имуществени вреди. В мотивите си съдът не е приел, че имущественото изражение на една вреда само по себе си изключва нейния значителен или трудно поправим характер, а е съобразил липсата на доказателства, позволяващи да се установи конкретният характер и размер на твърдените неблагоприятни последици. При това следва да се прави разграничение между вредите, които могат да бъдат предвидими последици от изпълнението на заповедта, и вредите, които са специфични, извънредни и противопоставими на обществения интерес, презюмиран от законодателя при въвеждането на предварителното изпълнение по чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Възможните финансови загуби от временно затрудняване на стопанската дейност, когато не е доказано, че водят до прекратяване на дейността, до загуба на самостоятелен бизнес или до други последици, чието възстановяване впоследствие е обективно невъзможно или изключително затруднено, не представляват сами по себе си достатъчно основание за спиране на законовото предварително изпълнение. При евентуална отмяна или прогласяване на нищожността на административния акт, засегнатото лице разполага с възможност да претендира обезщетение за действително претърпените вреди при наличие на предпоставките за това. Не може да бъде споделено и оплакването за нарушение на принципа на съразмерност. Действително, изискването за съразмерност, прогласено в чл. 6 АПК, е относимо и към преценката по чл. 166 АПК относно предпоставките за спиране на предварителното изпълнение. В хипотезата на предварително изпълнение, предвидено пряко от закона, обаче законодателят вече е извършил необходимата преценка на конкуриращите се обществени и частни интереси, като е приел, че защитата на обществения интерес налага актовете за премахване на преместваеми обекти да подлежат на предварително изпълнение. Поради това при съдебния контрол следва да се установи дали в конкретния случай са налице особени и специфични за оспорващия последици, които по своята интензивност и тежест съществено надхвърлят обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на административния акт и поради това обосновават отклонение от законодателно установеното правило. В случая такива изключителни обстоятелства, обуславящи настъпването на последици с извънредна тежест за оспорващия, не са установени. Неоснователно е и възражението, че съдът е бил длъжен да обсъди като самостоятелно основание за спиране водената административна кореспонденция между дружеството и Община Русе, както и обстоятелството, че дружеството е подавало заявления относно одобряване на схема за поставяне на обекта. Тези обстоятелства могат да имат значение при преценката на законосъобразността на оспорената заповед и на материалноправните отношения, свързани със статута и режима на процесния обект, но сами по себе си не установяват настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Още по-малко те могат да заместят доказването на конкретните вредни последици, което е в тежест на лицето, искащо спиране на предварителното изпълнение. Не се споделя от настоящия съдебен състав и оплакването относно неизвършването на съдебно - техническа експертиза. Предмет на настоящото производство не е разрешаването на спора относно това дали процесният навес действително представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, нито извършването на пълна проверка на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Тези въпроси са предмет на производството по оспорване на самата заповед. В производството по чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът не следва да предрешава спора по същество, а да извърши ограничена преценка относно наличието на предпоставките за спиране на предварителното изпълнение допуснато по силата на закона. Поради това липсата на експертно изясняване на характеристиките на обекта не представлява нарушение, което да обуславя отмяна на обжалваното определение. Не се установява и твърдяното нарушение на чл. 7 и чл. 9 АПК. Съдът е обсъдил относимите към предмета на производството обстоятелства и е изложил мотиви защо представените данни не са достатъчни да обосноват извод за значителни или трудно поправими вреди. Обстоятелството, че частният жалбоподател не споделя направената от съда оценка на доказателствата, не означава, че съдът не е изпълнил задължението си за служебно изясняване на релевантните за спора факти. Следва да се подчертае, че в производството по чл. 166, ал. 2 АПК съдът не може да основава преценката си на предполагаеми или хипотетични бъдещи вреди, нито да извежда наличието и интензитета на такива вреди единствено въз основа на характера на осъществяваната от оспорващия търговска дейност. При позоваване на вредоносни последици именно страната, която претендира преодоляване на допуснатото по закон предварително изпълнение, носи тежестта да въведе в предмета на производството конкретни фактически твърдения и да установи с надлежни доказателствени средства настъпването, характера и интензитета на твърдяната вреда, както и нейната непосредствена връзка с изпълнението на административния акт. В случая частният жалбоподател не е доказал, че изпълнението на заповедта ще доведе до преустановяване на търговската му дейност, до невъзможност да използва наетия обект по предназначение или до други последици, които поради своя характер не могат да бъдат възстановени при евентуална отмяна на заповедта. Следователно правилен е изводът на Административен съд – Русе, че не са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение. Не са налице и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които да обосновават различен извод. Посочените в частната жалба административна кореспонденция, заявленията за одобряване на схема и спорът относно характера на обекта са свързани с предмета и законосъобразността на оспорената заповед, но не представляват обстоятелства, които доказват наличие на конкретна значителна или трудно поправима вреда от предварителното й изпълнение. Евентуалните вреди, които биха настъпили при предварителното изпълнение подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при приключване на делото с отмяна на Заповед № РД-01-1840/02.06.2026 г. на заместник - кмета на Община Русе. Предвид гореизложеното законосъобразно е прието, че искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на процесната заповед е неоснователно, поради което обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, тричленен състав на Върховния административен съд