Определение № 1159 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 516/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.217, ал.4, изр.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на Университет по библиотекознание и информационни технологии със седалище в гр.София, подадена чрез процесуален представител адв.Е. Илиева. Жалбата е срещу определение №1325 от 14.12.2023г. на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-1021/2023г. С него е изменена т.3 от диспозитива на решение №1191/16.11.2023г., постановено по преписка №КЗК-1021/2023г., като е възложено на „Смарт софт“ ЕООД да заплати на Университета по библиотекознание и информационни технологии направените в хода на производството пред КЗК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго определение, с което на частния жалбоподател бъдат присъдени изцяло направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв. Ответникът по частната жалба – „Смарт Софт“ ЕООД, е представил писмен отговор, с който е изложил подробни доводи за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл.217, ал.4, изр.2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл.216, ал.1 вр. чл.217, ал.4, изр.2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова частната жалба подлежи на разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №1325 от 14.12.2023г. на КЗК по преписка №КЗК-1021/2023г. в производство по чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗОП е изменена т.3 от диспозитива на решение №1191/16.11.2023г., постановено по преписка №КЗК-1021/2023г., като е възложено на „Смарт софт“ ЕООД да заплати на Университета по библиотекознание и информационни технологии направените в хода на производството пред КЗК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. За да постанови обжалвания правен резултат, КЗК е обсъдила, че от приложените по преписката доказателства в открито заседание на КЗК, от адв. Е. Илиева – упълномощения представител на Ректора на Университета по библиотекознание и информационни технологии, е направено искане за възлагане на направените от него разноски за производството пред КЗК в размер на 2600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Комисията е приела, че искането за възлагане на разноски следва да бъде уважено, но предвид своевременното направеното възражение за прекомерност от упълномощения представител на жалбоподателя „Смарт софт“ ЕООД за заплатените от възложителя разноски за адвокатско възнаграждение, както и предвид фактическата и правна сложност на преписката, КЗК е приела, че същото следва да бъде намалено на 1500 лева, като се е мотивирала, че размерът на разноските представляващи заплатено адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваното определение е правилно. Според чл.217, ал.1 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава 27 ЗОП и при условията и по реда на чл.143 от АПК. Последната разпоредба в своята ал.3 разпорежда, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В случая, предвид изхода на производството по преписка № КЗК-1021/2023 г., а именно – жалбата на „Смарт софт“ ЕООД е оставена без уважение, по отношение на претендираните от възложителя разноски приложение намира разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК. По този начин възложителят има право на разноски, каквито и са му присъдени с оспореното определение – за заплатено възнаграждение за един адвокат, като последното е намалено от 2600 лв. на 1500 лв. В постановеното по преписката и обжалвано определение относно размера на адвокатско възнаграждение КЗК правилно е приела, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лв. Приложима в случая е разпоредбата на чл.8, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1), макар и изрично да не е цитирана от Комисията. Следва да се отбележи, че тази норма е изменена с ДВ бр.88 от 4.11.2022г. и гласи, че „в производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по Закона за обществените поръчки възнаграждението се определя по реда на чл.8, ал.1 върху интереса, по който е определена държавната такса за производството; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя – 1500 лв.“. Според настоящия съдебен състав Комисията обосновано се е придържала към безпротиворечивата и последователна практиката на Върховния административен съд (както преди, така и след изменението на Наредбата с ДВ бр.88 от 4.11.2022г.), в която се анализират нормите на Наредбата във връзка със Закона за адвокатурата и се приема, че прогнозната стойност на обществена поръчка или на обособена позиция, не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. Според практиката на съда, прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените средства по бюджета на възложителя, без същата да се идентифицира с пазарната цена на услугата. Именно защото тази стойност е „прогнозна“, а не абсолютна, тя не може да се приеме за „определена“ по смисъла на Наредбата. В този смисъл са например определение №8015/23.09.2022 г. по адм. дело №8166/2022г., определение №2534/17.03.2022г. по адм. дело №12284/2021г., решение №12788/15.12.2021г. по адм. дело №11148/2020г., решение №10108/06.10.2021г. по адм. дело №8095/2021г., определение №7416/18.06.2021г. по адм. дело №13339/2020г., определение №314/12.01.2021г. по адм. дело №13266/2020г., определение №10821/11.09.2017г., решение №7842/29.06.2015г. по адм. д. №9748/2014г., решение №2261/29.02.2016г. по адм. д. №10528/2015г., и много други, постановени от Върховния административен съд. В постановени актове съдът многократно е изтъквал, че с изменението на Наредбата не се преодолява противоречието на чл.8, ал.2, т.5, предл.1 от нея с предвиденото в Закона за адвокатурата. В този смисъл са определение №5782 от 01.06.2023г. постановено по адм. дело №4202/2023г.; определение №1901 от 21.02.2023г. постановено по адм. дело №1675/2023г.; определение №3604 от 04.04.2023г. постановено по адм. дело №3055/2023г.; определение №2663 от 14.03.2023г. постановено по адм. дело №2242/2023г.; определение №8972 от 27.09.2023г. постановено по адм. дело №8512/2023г. и др. Предвид изложеното съдът приема за правилен изводът на КЗК, че в настоящото производство размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл.8, ал.2, т.5, предл. последно от Наредбата, а не съобразно материалния интерес, каквито съображения излага частният жалбоподател. Направеното от страна на жалбоподателя „Смарт софт“ ЕООД възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от възложителя размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 2600 лв., не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката. В случая се касае за оспорване на решение за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично състезание“, а присъденото минимално възнаграждение съответства на фактическа и правна сложност на спора. Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК във вр. чл.217, ал.4, изр.2 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,