Определение № 2915 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 915/2025 г.

Подадена е молба вх. № 15664 от 26.08.2025 г. от ответника по касация „Лено“ АД, [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1750 от 05.06.2025г., като в полза на същия бъде присъдено заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата – С. П. Г. и Р. Мариянов Г., двамата от [населено място] – не заявяват становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от С. П. Г. и Р. Мариянов Г. решение № 726 от 16.12.2024 г. по в. т. д. № 652/2024 г. на Софийски апелативен съд в една негова част и оставяне без разглеждане на касационната жалба – за друга част, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 3 840 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния пълномощник на ответника. Заплащането по банков път на уговореното в договор за правни услуги № 17 от 29.04.2025 г. адвокатското възнаграждение е удостоверено в представеното платежно нареждане от същата дата на „Пощенска банка“ АД. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК