Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е определение № 283/8 август 2018 г., с което е допълнено решението на ВКС в частта за разноските. Съдът не се е произнесъл по своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 829,27 лв. за оказана безплатна правна помощ по делото, поради което частната жалба с вх. № 8023/13.09.2018 г. следва да бъде разгледана като молба за допълване на определението от 8 август 2018 г., чиито мотиви и диспозитив не съдържат отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответното ЕООД „Профи кредит България“ изразява становище, че искането е неоснователно поради липса на доказателства, че ищецът е материално затруднено лице. По делото е представен договор за безплатна правна помощ между Н. И. К. и адвокат В. В. Т. и ищецът е декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Насрещната страна е осъдена за разноски съобразно изхода на спора, поради което следва да се приеме, че адвокатът има право на възнаграждение в претендирания минимален размер по чл.8 ал.1 т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК във вр.чл. 38 ал.2 ЗА Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. ТК