Определение № 1856 от 27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2600/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение на собствениците на бл. 75 Лазур“, чрез председателя Г. П. В. и професионалния домоуправител „Хаус Про БГ „ ЕООД,, представлявано от управителя И. С. Д., всички чрез адв. Д. А., против определение № 160/11.04.2023 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 406/2022 г. Касаторите излагат съображения за неправилност. Ответникът по жалбата Д. В. Б. не отговаря в срок. Съдебният състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок от легитимна страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. С обжалваното определение апелативният съд, в качеството на въззивна инстанция, е намерил за нередовна исковата молба, по която се е произнесъл окръжния съд, оставил същата без движение и като намерил, че неизправностите не са отстранени в срок, обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Съставът на Върховния касационен съд, при служебна проверка, установи, че определението на апелативния съд е постановено не по предвидения от закона ред и поради това се явява недопустимо. Второинстанционният съд може да прекрати в закрито заседание с определение производството пред себе си, когато самото то е недопустимо – образувано е без да са били налице предпоставките за това (напр. жалбата е просрочена, въззивникът не разполага с право на жалба, липсва правен интерес от обжалването), констатираните от въззивната инстанция пороци не са отстранени в срок; последващо десезиране поради оттегляне на жалбата. В тези случаи съществува процесуална пречка или липсва процесуално условие за развитие на въззивното производство. В резултат на прекратеното въззивно производство, отпада деволутивният ефект на жалбата и първостепенният съдебен акт влиза в сила. Хипотезите, при които въззивната инстанция с определение в закрито заседание прекратява производството по исковата молба, като наред с това обезсилва и решението на по-долната инстанция, са изрично посочени в закона – 1/десезиране на съда по материалноправния спор поради отказ от иска, или поради постигане и одобряване на съдебна спогодба, вкл. при невъзобновяване на производството, спряно пред въззивен съд по взаимно съгласие; 2/ липса на правосубектност на която и да е от страните по делото, която не може да се отстрани посредством института на правоприемството ( чл. 227 ГПК ) – при смърт на ищеца, когато предмет на исковата защита е строго лично, ненаследимо субективно право; сливане на насрещните страни (липсват такива, защото ищецът става едновременно и ответник); неизпълнение на задълженията по чл. 230, ал. 2 ГПК при смърт на ответника във въззивното производство; заличаване на страна – търговско дружество чрез ликвидация (ТР № 1/17 от 03.12.2018 г. на ОСТК). Във всички останали случаи, когато първоинстанционното решение се явява недопустимо поради недопустимост на самото исково производство (липсват процесуални предпоставки за съществуването и/или надлежното упражняване правото на иск, вкл. неотстранени в срок нередовности на исковата молба, след дадени от въззивния съд указания), въззивният съд извършва проверката в производство по чл. 268 ГПК, като постановява акт по чл. 270 ГПК, който е решение. С него обезсилва това на първата инстанция и прекратява производството по иска – съответно производствата на първостепенния и на въззивния съд. Въззивното решение по чл. 270 ГПК, доколкото не еизключено от касационен контрол, подлежи на обжалване в сроковете и по реда на глава ХХІІ ГПК. Касационната инстанция се произнася след преценка на основанията за допускане на касационно обжалване и при допускане на такова – разглежда делото в открито съдено заседание с провеждане на устни прения, след което постановява съдебно решение. Както е разяснено в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва. Тази постановка е потвърдена и в ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС. Изрично в т. 7 от тълк. решение № 2 от 2.07.2004 г. по тълк. гр. дело № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че актът, с който въззивният съд се произнася по последиците от неизпълнението на указанията му за отстраняване нередовностите на исковата молба е решение, а не определение, защото засяга решението на първата инстанция и не се изчерпва с прекратяване на производството. В тези случаи, въззивният съд преценява редовността на исковата молба с оглед допустимостта на първоинстанционното решение, която трябва да съобрази, разглеждайки подадената въззивна жалба. Разбира се, недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, който обаче следва да е надлежно сезиран с въззивна жалба, т. е. произнасянето е по основателността на подадената жалба и поради това актът му по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. Това налага насрочване на делото в открито заседание, с призоваване на страните, след като в дадения от въззивния съд, нередовността на исковата молба не е била отстранена, за произнасяне на решение за обезсилване на това на долустоящата инстанции. Задължителните разяснения, дадени в т. 7 ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, без съмнение, са относими и при действието на ГПК от 2007 г. Те се отнасят до съдебен акт по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК (аналогичен чл. 100, ал. 3 ГПК от 1951 г., отм.) във връзка с указанията в т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, за които изрично е постановено, че са запазили приложение и при действието на ГПК от 2007 г. (ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Практиката на тричленни състави на ВКС е също аналогична на даденото разрешение (напр. определение № 8/2022 г. по т.д. № 2380/2021 г. на I т.о.; определение № 670 от 6.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1728/2019 г., II т. о., ТК; определение № 104 от 13.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7265/2013 г., IV г. и мн. др.) В заключение, обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане на въззивните жалби по реда на чл. 268 ГПК и постановяване на решение, с което да се произнесе и относно допустимостта на исковото производство и на първоинстанционното решение с оглед редовността на исковата молба и доколко нередовностите са отстранени в указания от съда срок. По изложените съображения, настоящият състав няма да изследва по същество доводите в частната жалба относно това била ли е редовна исковата молба, трябвало ли е да бъде оставена без движение, съответно отстранени ли са в срок нередовностите. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение