Определение № 543 от 02.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 428/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Т. А. от [населено място], срещу разпореждане от 21.11.2011г. по гр.д.№14317/2010г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба на Е. Т. А. срещу решението по гр.д.№42584/2009г. на Софийски районен съд. Искането е да бъде отменено разпореждането като незаконосъобразно. Ответникът по жалбата не взема становище по жалбата. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. В. Е. Т. А. е обжалвал първоинстанционното решение, с което са уважени предявения срещу него от [фирма] с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за сумата 4632,56лв. и чл.86 ЗЗД. С въззивната жалба не е бил представен документ за дължимата държавна такса за въззивното производство в пълен размер. С разпореждане от 12.05.2011г. въззивният съд е оставил без движение производството по въззивната жалба и е указал на въззивника в едноседмичен срок да довнесе още държавна такса в размер на 64,36лв. по сметка на СГС. Разпореждането е постановено в открито съдебно заседание в присъствие на процесуалния представител на въззивника адв.Н.. С обжалваното определение въззивният съд е върнал въззивната жалба поради това, че в дадения срок указанията за довнасяне на дължимата държавна такса в пълния размер не са изпълнени. Определението е правилно. Към въззивната жалба Е. А. е следвало /съгласно чл.261, т.4 от ГПК, във връзка с чл.84 от ГПК/, а не е приложил документ за внесена държавна такса в пълния изискуем размер, съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Изискването е за редовност на въззивната жалба, за която следи не само първоинстанционния съд при служебната проверка за редовност на въззивната жалба, но служебно следи и въззивният съд следи във всеки един момент. В случая на въззивника са дадени указания и срок за довнасяне на още 64,36лв. държавна такса за въззивното обжалване, които са му редовно съобщени чрез процесуалния представител-адвокат и не са изпълнени в дадения от съда законов срок. По-късното внасяне на сумата и представянето на вносния документ по делото не санират процесуалното бездействие на страната, поради което правилно с обжалваното разпореждане са приложени последиците на чл.262, ал.2, т.2 ГПК. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение