Решение № 2052 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г., подадена чрез адвокат Л. Янчев против Решение № 740/28.04.2025 г., постановено по административно дело № 254/2024 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу изричен отказ на Кмета на Община Враца, обективиран в писмо рег. № 9400-0-2300/3/ от 15.03.2024 г. по молба с вх. № 94000-2300/2/ от 29.02.2024 г. с правно основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответникът Кмет на Община Враца оспорва касационната жалба посредством отговор, изготвен от юрисконсулт М. Стойчева, в който изразява доводи в подкрепа на съдебното решение. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е приел законосъобразност на постановения отказ с мотива, че при условията на кумулативност липсват изискуемите предпоставки по чл. 192, ал. 2 ЗУТ за да се уважи молбата на Г. Н. Г. и в негова полза се учреди право на преминаване през чужд поземлен имот. Възприетите в съдебното решение фактически установявания и съответните им правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция. Кметът на съответната община издава заповед, с която се учредява право на преминаване през чужд поземлен имот само когато липсва друг подходящ начин за достъп до господстващия имот и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като именно тези предпоставки не са установени в случая. От събраните по делото доказателства е установено, че имотът на заявителя с [идентификатор] по КККР на гр. Враца има лице към две улици, тоест е налице осигурен достъп до него. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице, което установява, че имотът разполага с транспортен и пешеходен достъп посредством поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Враца, представляващ второстепенна улица – публична общинска собственост и поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Враца, също второстепенна улица – публична общинска собственост. При това положение, правилен е изводът за отсъствие на основната материалноправна предпоставка за намеса на административния орган по реда на чл. 192, ал. 2 ЗУТ, а именно липса на достъп до имота. Издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд имот при наличие на два реални и използваеми алтернативни варианта за достъп би довело до неоснователно накърняване правата на собственика на съседния имот. Обстоятелството, че не е осигурена възможност за автомобилен достъп до подземен етаж на сградата, не обуславя липса на достъп по смисъла на закона, а касае удобство при използването на имота, което не попада в хипотезата на чл. 192, ал. 2 ЗУТ. Правото на преминаване представлява ограничено вещно право – сервитут, което дава възможност на титуляра му да преминава през служещия имот за обслужване на господстващия, като същевременно задължава собственика на служещия имот да търпи това ограничение. С оглед на правната му природа то представлява дерогация на принципа за неприкосновеност на частната собственост и може да бъде учредявано единствено при стриктно и кумулативно наличие на предвидените в закона предпоставки. В случая жалбоподателят упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота, като достъпът до него е осигурен. Не е налице необходимост от преминаване през чужд поземлен имот, нито обективна невъзможност за използване на имота без учредяване на сервитут. Съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, тъй като възприети правни изводи са съответни на установените факти и събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Враца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,