Определение № 162 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 723/2017 г.

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 15408/06.02.2017 г. на Софийски градски съд /СГС/, уточнена с молба с вх. № 26352/27.02.2017 г. на СГС, подадена от [фирма] чрез управителя И. А. Г. на решение № 317/09.02.2016 г. по т.д. № 5011/2015 г. на СГС, с което е обявена неплатежоспособност на [фирма] при определена начална дата 31.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност на [фирма] и дружеството е обявено в несъстоятелност. С молбата се дават „допълнителни разяснения“ във връзка със сключения договор за доставка от [фирма], сега [фирма], неговото изпълнение и заведен иск от ГД Г., по чиято молба е постановено решение на СГС за откриване производство по несъстоятелност, обявяване на неплатежоспособност и несъстоятелност, поради неизплатени от [фирма] задължения на ГД Г., за които е постановено влязло в сила решение на СГС и е издаден изпълнителен лист. В допълнителната молба се излагат твърдения за наличие на корупция в ГД Г., като молителят отправя искане „за преустановяване на всякакви по-нататъшни действия по неправомерно предприетата процедура“ по т.д. № 5011/2015 г. за минимален срок от седем месеца или по-дълъг и вероятност на базата на направено от дружеството предложение /чл.740 ТЗ/ да бъде избягнато по-нататъшно „използване на съда за удовлетворяване личните цели и амбиции на корумпирани държавни служители от ГД Г. към МТИТС“. В писмено становище пред СГС ответникът ГД Г. твърди, че молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради липса на доказателства да е предявена в тримесечния срок от деня на узнаването на решение № 317/09.02.2016 г. по т.д. № 5011/2015 г. на СГС, чиято отмяна се иска. Настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание, да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно чл.303 ал.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно – т.1; когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото – т.2; решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учереждение, което впоследствие е било отменено – т.3; между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго, влязло в сила решение, което му противорече – т.4; страната следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – т.5; страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представляване от лице по чл.29 – т.6; Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението – т.7. С разпоредбата на чл.305 от ГПК е предвиден срок, в който може надлежно да се упражни правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл.305 ал.1 т.1 и т.5 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна в случаите по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК е тримесечен, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, респективно – от деня на узнаване на решението. Решението, отмяната на което се иска, е постановено на 09.02.2016 г. и е узнато от молителя на 15.02.2016 г. – моментът, в който същото е вписано в Търговския регистър, съобразно правилото на чл.633 ал.1 ТЗ. Следователно, след като решението на САС, чиято отмяна се иска, е вписано в Търговския регистър на 15.02.2016 г., то седемдневният срок за обжалването му пред ВКС е изтекъл на 22.02.2016 г. /понеделник – присъствен ден/ и предвид обстоятелството, че в този срок срещу решението не е постъпила касационна жалба, същото е влязло в законна сила на 23.02.2016 г. и тримесечният преклузивен срок за отмяна започва да тече от влизане в законна сила на постановеният съдебен акт – 23.02.2016 г. Първата молба за отмяна е депозирана пред СГС на 06.02.2017 г., т.е. след изтичането на тримесечния преклузивен срок, установен в чл.305 ал.1 т.1 ГПК и се явява процесуално недопустима, като не може да се възприеме твърдението на молителя за узнаване „съществуване на производството за несъстоятелност на 15.07.2016 г. във връзка с проверка за извършени действия от ЧСИ за заличаване на запор по партидата на дружеството [фирма]“. Както вече се посочи по-горе касае се за решение, подлежащо на вписване в Търговския регистър /чл.633 ал.1 ТЗ/ и няма основание да се приеме, че срокът за узнаване тече не от вписването му в Търговския регистър, а от допълнителни, визирани от самия молител обстоятелства, но дори съобразно соченото от самия молител узнаване от 15.07.2016 г., подадената първа молба от 06.02.2017 г. е след тримесечния преклузивен срок. Срокът по чл.305 ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно. При неспазен срок по чл.305 ГПК се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Във втората молба се сочи като основание за отмяна чл.305 ал.1 т.5 ГПК, която разпоредба визира не основание за отмяна, а срок за случаите на отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК и чл.304 ГПК. Дори да се приеме, че в подадената молба с уточнението й са посочени основания по чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК, изложените съображения в тези молби не покриват визираните от законодателя основания за отмяна. В молбите се излагат твърдения за наличие на корупция в ГД Г., а разпоредбите на чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК визират основания за отмяна, свързани с лишаване на страната от възможност за участие в делото или надлежно представляване в делото все следствие нарушаване на съответните правила. Твърденията за корумпирани служители, без такива действия да са установени по надлежен ред до момента /за да е налице основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.2 ГПК/ или искането на молителя за реализиране на хипотеза на чл.740 ТЗ, също без доказателства за осъществяването й, не дават основание да се приеме, че се покриват с визираните от законодателя основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на І ТО: