Определение № 32 от 09.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 785/2012 г.

Производството по ч.т.д.№785/12г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по частна касационна жалба на Т. Д. Д., К. А. К. и Г. К, [населено място] срещу определение № 2178/22.10.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 3154/12г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 08.08.12г. по гр.д.№ 10811/12г. на СГС и е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана върху недвижим имот срещу парична гаранция в размер на 15200 лв. Частната касационна жалба е подадена от молителите в обезпечителното производство само в частта за определения размер на гаранцията. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за отказ за обезпечаване, допусне обезпечението. Нормата е създадена с оглед защита на ответника по молбата, който не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт, ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечението и по частна жалба, препис от която не му се връчва, въззивният съд допусне исканата обезпечителна мярка. Определението, с което молбата за допускане на обезпечение се уважава, не подлежи на касационен контрол пред ВКС по частна жалба на молителя. В случая, молбата за допускане на обезпечението е уважена, поради което въззивното определение не подлежи на касационно обжалване от молителите в обезпечителното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд