Определение № 2823 от 30.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 710/2023 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. „Наука инвест“ ЕООД чрез управителя С. К. Н., представляван от адв. Д. иска да се измени постановеното по делото определение в частта за разноските. Излага съображения, че още в процеса е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, по което съдът не бил се произнесъл. Така заплатеното възнаграждение не било съобразено с правната и фактическа сложност на делото, като конкретно по делото не са проведени множество заседания. Позовава се на тълкуването на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тълкувано с Тълкувателно решение 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че следва да се приложи и решение С-438/22 г. на СЕС. Моли да се измени определението в частта за разноските, като се определят разноски в размер на 400 лв. „Сунаким“ ООД чрез адв. В. Р. оспорва искането. Излага съображения относно дължимите разноски, като счита, че адвокатското възнаграждение, следва да се съобрази с последната редакция на Наредба № 1 от 09.7.2004 г. на ВАС, като счита, че при цена на иска, както е по делото 77 411,75 лв. При тази цена на иска и на основание чл. 7, ал.2 т. 4 от и чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба, размерът на адвокатското възнаграждение следва да е 5 132,20 лв. Излага съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е съобразен с материалния интерес при касационното обжалване. Стажът на адвоката, който има право да осъществява представителство пред ВКС, правните знания, които трябва да притежава адвоката, за да осъществява защита. Счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е допустима. Подадена в предвидения в чл. 248 от ГПК срок. Молбата е постъпила в съда на 09.09.2024 г. Определението, постановено по реда на чл. 288 от ГПК е от 09.08.2024 г. С определението от 10.08.2024 г., съдът е осъдил „Съюз на учените в България“ и „Наука инвест“ ЕООД да заплатят на „Сунаким“ ООД сумата от 5 140 лв. Действително в мотивите на определението съдът не се е произнесъл по евентуалното възражение, формулирано в касационната жалба относно, прекомерност на адвокатското възнаграждение. С отговора на касационната жалба от ответника са представени доказателства за разноски, изразяващи се само в заплатено адвокатско възнаграждение от 5 140 лв., които са заплатени. Видно от данните по делото решението е постановено по иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Решението на въззивния съд е обжалвано изцяло. Цената на иска е 77 412 лв. Адвокатското възнаграждение е заплатено към 21.04.2023 г. Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС е установено несъответствието на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с чл. 101 ДФЕС и е постановено, че при това констатирано несъответствие, националният съдия, постановяващ решение по присъждане на разноски срещу лице, което не е участвало в уговаряне на адвокатско възнаграждение следва да остави неприложена тази правна уредба. Изрично е посочено, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, при противоречие на национална правна уредба с посочената разпоредба, националният съд не следва да прилага националната правна уредба. В случая при Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдвС, последният действа като сдружение на предприятия, доколкото няма последваща санкция от държавата. Приетата наредба за минимални размери на адвокатските възнагарждения ограничава конкуренцията и следва да остане неприложена, на вече посоченото основание. Предвид неприлагането на посочената Наредба, липсва основание, съгласно, което да се определят дължимите възнаграждения. Предвид това, следва да се приеме, че е налице празнота в закона, която следва да се преодолее по пътя на тълкуването на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, с изключение на частта, препращаща към възможността адвокатския съвет да определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАДв, всеки адвокат има право на справедливо възнаграждение за положения труд. В случая е установено, че адвокатът е получил уговореното между него и страната адвокатско възнаграждение в посочения размер и то е присъдено на страната, като е осъдена насрещната страна, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати следващото се възнаграждение. Съдът следва да определи размера на следващите се разноски, като вземе предвид, че не следва да прилага посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери. Въпреки това, следва да определи справедливия размер на адвокатското възнаграждение, подлежащ на възмездяване. За да определи дали платеният размер на адвокатското възнаграждение, дължимо от страната, изгубила делото, от значение са конкретно определени факти. В случая от значение е цената на иска, видът на разглежданите искове, както и основанията, посочени в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, сложността на процеса, на доводите и оспорванията на страните. Следва да се вземе предвид, че действително, както се сочи в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК,при представителство пред ВКС от значение е изискването на закона, то да се осъществява от адвокат с поне 5 годишен стаж, както и образованието и регистрация, които следва да притежава, както и отговорността, която е поел. Освен това следва да се вземе предвид и видът на производството, по чл. 288 от ГПК, като се отчете неговата специфика. В настоящия случай, съдът като взе предвид вида и сложността на процеса, както и осъществената от ответника защита, специалните качества, които следва да притежава адвоката, осъществяващ представителство пред ВКС, правната и фактическа сложност, както и материалния интерес при обжалване, намира, че заплатеното от страната възнаграждение е справедливо и отговаря на предвидените в закона цели. С оглед конкретната цена на иска, настоящият съдебен състав намира, че действително заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Това от своя страна обуславя извод и за неоснователност на възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България