Определение № 289 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 7556/26.07.2016г. от П. И. М., чрез пълномощника адв. Д. С., с която иска да бъде изменено постановеното по делото определение № 603/11.07.2016г., в частта относно разноските, като бъде отхвърлено искането на ответната страна ОД на МВР-Л. за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Поддържа се довод, че сторените от ответната страна разноски не следва да се възлагат на ищеца, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото по аргумент от чл. 78, ал.2 ГПК. Ответникът по молбата ОД на МВР-Л. не изразява становище. С определение № 258/03.10.2016 г. производството по делото е спряно до произнасянето на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 3/2016г., чийто предмет на разглеждане е приложимата по делото разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК. С решение №10/29.09.2016г., обн. ДВ, бр. 79/07.10.2016г., К. съд е отхвърлил искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата, с оглед на което пречката за движение по делото е отпаднала и са налице условията по чл. 230 ГПК за възобновяване на производството и продължаването му от същото действие, при което е било спряно. Молбата е подадена в законовия срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. С определение № 603/11.07.2016 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на П. И. М. с вх. № 2928/19.04.2016 г. срещу решение № 82/30.03.2016 г. по гр. д. № 18/2016г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е потвърдено решение № 477/24.11.2015 г. по гр. д. № 842/2015г. на Районен съд-Ловеч и е прекратено производството по делото в тази част, а в останалата, касаеща произнасянето по исковете по чл. 211, ал.5, т.2, вр. с ал. 6 ЗМВР /отм./ и чл. 86 ЗЗД въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Съобразно заявеното в отговора на касационната жалба искане на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лв. ВКС, състав на III г.о., съобразявайки приетото в к.д. № 3/2016г. на Конституционния съд на Република България, намира, че след като ответната страна е представлявана от юрисконсулт в производството и своевременно е заявила искането си за присъждане на възнаграждение, то същото й се следва, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Нормата на чл. 78, ал.2 ГПК регламентира отговорността за разноски, когато ответникът в производството с поведението си не е дал повод за завеждане на делото или признае иска .Тя е неприложима в настоящия случай, тъй като хипотезата е различна. Отговорността за разноски е обективна-безвиновна и произтича от резултата по делото,независимо дали страната е била добросъвестна в своите мотиви за предявяване на иска. С оглед на изложеното молбата за изменение на определението в частта за разноските е неоснователна. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.