Определение № 9272 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8560/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Х. А. А., гражданка на Народна Република Бангладеш, чрез съпруга й – Р. Г., приподписана от адвокат В. Марков, срещу определение № 23736/12.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3303/2026 г. по описа на Административен съд София-град, Първо отделение, 46-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ от 20.02.2026 г. на завеждащ консулска служба /ЗКС/ в Посолството на Република България в Осло, Кралство Норвегия, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване /вид "С"/ по заявление № OSL26000001/23.01.2026 г. и образуваното по нея производство е прекратено. По наведени в частната жалба твърдения, че с представяне на сканирано копие на жалбата, е отстранена констатираната от съда нередовност по отношение на формата и съдържанието й, се претендира отмяната на атакуваното прекратително определение. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото, приема, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение, на основание чл. 158, ал. 3 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на чужденката срещу отказ от 20.02.2026 г. на ЗКС в Посолството на Република България в Осло, Кралство Норвегия, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване /вид "С"/ по заявление № OSL26000001/23.01.2026 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че нередовността на подадената от Х. А. А. жалба по чл. 150, ал. 1, т. 8 АПК не е отстранена в предвидения в разпоредбата на чл. 158, ал. 1 АПК срок, което обуславя като правна последица прекратяване на производството по образуваното по нея дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. От фактическите установявания по делото е видно, че пред АССГ е постъпила по електронен път жалба от Х. А. А., чрез съпруга й Р. Г., като упълномощено от нея лице, срещу отказ на завеждащ консулската служба да й издаде виза за краткосрочно пребиваване тип „С“, по която е образувано адм. дело № 3303/2026 г. При извършената проверка на редовността на жалбата, административният съд е констатирал, че същата не е подписана от подателя й с квалифициран електронен подпис /КЕП/, както и че липсват доказателства за заплатена държавна такса. С разпореждане № 21844/01.06.2026 г. по делото, на основание чл. 158 АПК, във връзка с чл. 151 АПК, съставът на АССГ я е оставил без движение и е указал на оспорващата, чрез нейния представител, да представи доказателства за внесена държавна такса, както и жалба на български език, подписана саморъчно или с КЕП, с приложен сертификат за неговата валидност от пълномощника, като е определил 7-дневен срок, считано от получаване на съобщението, за отстраняване на двете нередовности. Съдията-докладчик по делото изрично е уведомил страната, че при неизпълнение на указанията, жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е съобщено на 02.06.2026 г. на Х. А., чрез Р. Г., на електронен адрес [електронна поща]. В указания срок пълномощникът й е представил платежно нареждане за международно плащане на сумата от 15.34 евро и сканирано копие на подписана саморъчно от него жалба, което обстоятелство не се и оспорва, видно от съдържанието на частната жалба, инициирала настоящото производство. Съдът е формирал извод, че след като жалбата, изпратена на електронна поща, не е подписана с КЕП, не е отстранена констатираната нередовност по чл. 150, ал. 1, т. 8, позовал се е на чл. 158, ал. 3 АПК и я е оставил без разглеждане, като е прекратил образуваното по нея производство. При тези неоспорени от Х. А. фактически установявания, настоящият съдебен състав счита, че първостепенният съд правилно е приел липса на един от задължително изискуемите елементи от формата и съдържанието на жалбата, какъвто е подписът на подателя й или на негов представител. Неоснователно частната жалбоподателка се позовава на изпратено на електронната поща сканирано копие от жалбата, което носи саморъчен подпис на Р. Г.. Жалбата от 06.06.2026 г., както и първоначалната такава от 05.03.2026 г., по отношение на която съдът е констатирал липса на КЕП, са подадени по електронен път, което сочи на проведена електронна кореспонденция. По отношение на нея липсват специално установени в АПК правила, поради което са приложими тези, регламентирани в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, изискващи в такъв случай полагане на електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 от същия закон – това е електронен подпис, по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, съдържащ данни в електронна форма, които се добавят към други такива или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В настоящия случай, административният съд обосновано е преценил, че изпратената на имейл жалба не е подписана електронно от подателя й и с писмено разпореждане № 21844/ 01.06.2026 г. му е указал необходимостта от полагане на електронен подпис, който при това да е квалифициран, което означава /по аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ, с препратката към чл. 3, т. 12 от цитирания регламент/ усъвършенстван електронен подпис, създаден от устройство за създаване на КЕП и основаващо се на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. С повторното подаване на сканирано копие на саморъчно подписаната на хартиен носител жалба, Х. А., съответно нейният пълномощник, не са отстранили недостатъка и то при ясно и точно формулирано към тях указание в разпореждането за двете алтернативни възможности с които разполагат: подписана саморъчно от представителя жалба на хартиен носител, или при електронна кореспонденция - с електронен подпис с приложен сертификат за валидност на КЕП. Атакуваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение