Определение № 7532 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5661/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД (ВиК" ЕООД), гр. Смолян срещу Решение (с характер на определение) №225 от 19.02.2026 г. на Административен съд (АС) - Смолян по адм. дело №405/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу уведомление от 30.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС) В ЧАСТТА му по т. 1, с която е извършена финансова корекция (ФК) на сума в размер на 648 843,93 лева от безвъзмездната финансова помощ (БФП) и съответната на нея сума 78 478,04 лева – собствено финансиране, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като съдът не е отчел реалните правни последици, които процесното решение поражда за дружеството, и е направил необоснован извод относно липсата на властническо волеизявление. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС – Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ръководителят на УО на ОПОС не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови определението си АС – Смолян е посочил, че с процесното уведомление се обобщава финансовата корекция, наложена с решението от 30.10.2025 г. Уведомлението е неразделна част от решението и именно последното съдържа волеизявление за верификация на разходи по Искане за окончателно плащане №24/15.05.2024 г. на "ВиК" ЕООД - Смолян, с което на основание чл.60 и чл.62 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) на бенефициера е верифицирана сума, представляваща БФП. Извършването на финансова корекция по чл. 75 вр.чл.71 ЗУСЕФСУ е акт на изпълнение на решението за определяна на ФК. Съдът е приел, че с процесното уведомление, УО единствено е намалил размера на допустимите разходи, което е различен способ от отказа от верификация. В случая правото на обжалване срещу решенията за определяне на финансови корекции е реализирано. Интересът на дружеството вече е предмет на съдебен спор, който към момента е висящ и не е приключил. Повторен съдебен контрол по същите въпроси е недопустим. В случая, с решението от 30.10.2025 г. за верифициране на разходи, органът е съобразил вече определена с друг акт финансова корекция и на основание чл. 75 ал.1 ЗУСЕФСУ я е извършил, тоест предприел е действие по изпълнение на решението за финансова корекция, посочено в уведомлението. С оспореното уведомление, УО не установява нередност, не определя финансова корекция, тоест няма акт с установителна и с разпоредителна част, а съдържа само изпълнителна част – извършване на вече определена ФК с посоченото от органа решение. Поради това актът не е властническо волеизявление за отказ от верификация, а е изявление на органа по изпълнение на определена с административен акт ФК и не представлява индивидуален административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Решението, с характер на определение, е неправилно. В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. Това волеизявление представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като се издава от административен орган, засяга неблагоприятно правата и законните интереси на адресата си – бенефициера, към който е насочено, и който според етапа на производството по верификация, в рамките на което е извършено, или няма да получи заявената БФП или ще трябва да възстанови вече получената такава. Поради това само по себе си волеизявлението за извършване на финансова корекция подлежи на самостоятелно обжалване, което е сторено с подадената от дружеството жалба. Ето защо, в обжалваната част уведомлението представлява годен за обжалване по съдебен ред акт, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима (в този смисъл Определение №6878 от 24.06.2025 г. по адм.д. №5582/2025 г., Определение №5275 от 21.05.2025 г. по адм.д. №3871/2025 г. на ВАС, VII отд., Решение № 3964 от 14.04.2025 г. по адм. дело № 2046/2025 г. на ВАС, VІІ отд. и др.). Като е достигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на дружеството по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение