Решение № 5160 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Триадица“, Столична община, чрез процесуален представител, против решение № 24194 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. № 3363/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена Заповед № РТП25-РД56-42 от 07.03.2025 г. на кмета на район „Триадица“, Столична община и административната преписка е върната за ново произнасяне на органа. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът не е взел предвид, че детето К. А. е навършило [заличен текст] и компенсациите, които родителите към момента на постановяването на оспорената заповед са получавали, са били изплащани по реда на ПМС 76/05.03.2021 г. Счита, че съдът е следвало да приложи правилата на ПМС № 76/05.03.2021 г., а не разпоредбите на Постановление № 206 на МС от 23.10.2023 г. за приемане на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, касаещо децата до 3 – годишна възраст, при положение, че детето К. А., за което се иска компенсация, е навършило [заличен текст]. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответниците – Р. Р. А. и М. В. П., чрез процесуални представители, оспорват касационна жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Искат обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № РТП25-РД56-42 от 07.03.2025 г. на кмета на район „Триадица“, Столична община, с която е разпоредено да се прекрати изплащането на компенсация за учебната 2024 г. – 2025 г., считано от 04.10.2024 г. по Заявление № РТР24-КМ01 573/29.10.2024 г. и РТР24-КМ01-573/22.12.2024 г. на лицето М. В. П., в качеството си на законен представител на детето К. Р. А.. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че Заявление № РТР24-КМ01 573/29.10.2024 г., подадено от М. В. П., с искане за изплащане на компенсация за периода 15.09.– 31.10. на учебната 2024/2025 г., е одобрено частично (пропорционално за броя дни до класирането) като е посочено, че компенсацията се дължи от 16.09.2024 г. до 04.10.2024 г., когато К. Р. А. е класирана в общинска детска градина. Съдът е установил, че към този момент не е издадена заповед за прекратяване на изплащането на компенсации за детето, а само коментар към заявлението, че родителите нямат право да получават компенсации за целия период, тъй като детето е класирано в общинска ДГ. Установено е от АССГ, че е подадено Заявление № РТР24-КМ01-573/22.12.2024 г. от М. В. П. с искане за изплащане на компенсации за периода 01.11.2024 г.- 31.12.2024 г., по което е издадена Заповед № РТП25-РД56-42 от 07.03.2025 г., с която кметът на Район „Триадица“, Столична община е разпоредил да се прекрати изплащането на компенсация за учебната 2024 г. – 2025 г., считано от 04.10.2024 г. по Заявление № РТР24-КМ01-573/29.10.2024 г. и РТР24-КМ01 573/22.12.2024 г. на лицето М. В. П., в качеството си на законен представител на детето К. Р. А.. Съображенията за това са, че детето е кандидатствало, класирано е и не е записано в ДГ № 2 „Звънче“, което противоречи на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места (Наредбата). Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при липса на установените в чл. 59 АПК реквизити и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е достигнал до извод, че е налице неяснота по отношение правното основание, послужило за издаване на оспорената заповед, което води до нейната незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че е налице неяснота по отношение правното основание, послужило за издаване на Заповед № РТП25-РД56-42 от 07.03.2025 г., като е недопустимо същото да бъде разкривано от съда по пътя на подразбирането или тълкуването, защото чрез фактическите и правни основания се дава възможност на адресата на акта да организира и проведе своята защита, а на съда да формира правните си изводи относно обосноваността и законосъобразността на акта. В конкретния случай административният орган е посочил като правно основание за издаване на заповедта чл. 13 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, приета с ПМС № 76 от 05.03.2021 г., обн. ДВ. бр.20 от 9 март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 21 септември 2021 г. Обосновано съдът е посочил, че с оглед датата на издаване на заповед № РТП25-РД56-42 - 07.03.2025 г. приложима е Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, обн. ДВ, бр.90/27.10.2023 г., /в сила от деня на обнародването/, приета с Постановление № 206/23.10.2023 г. на Министерския съвет, като в посочения подзаконов нормативен акт липсва чл. 13, като прекратяването на изплащането на компенсации е уредено в чл. 12 от Наредбата. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК законодателят изисква административният акт да бъде издаден в определена форма, като задължително съдържа както фактическите, така и правните основания за постановяването му, т.е. да бъде мотивиран. От това следва, че административният орган е длъжен да изложи ясни и конкретни съображения относно причините за издаването на акта – както от фактическа, така и от правна страна. Тези съображения трябва не само да бъдат конкретни, но и да съответстват на приложимите материалноправни разпоредби. Посочването на фактическите и правните основания е съществено условие, което позволява да се осъществи контрол за законосъобразност на акта, както и да се осигури възможност за ефективна защита срещу него. Неоснователни са възраженията на касационният жалбоподател. Съгласно приложимата Наредбата, приета с ПМС № 206/23.10.2023 г., обн. ДВ, бр.90/27.10.2023 г. компенсации се предоставят за деца от 3-годишна възраст до постъпването им в първи клас, когато не са приети в държавни или общински детски градини или ясли поради липса на свободни места. Следователно релевантният критерий е обстоятелството дали детето е постъпило в първи клас, като именно този факт подлежи на преценка от административния орган при упражняване на правомощията му по наредбата. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците не претендират заплащане на разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение