Определение № 6321 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5574/2026 г.

Производството е по реда на чл.216а от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, вр. с чл. 229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Виваком България“ ЕАД, гр. София, чрез изпълнителния директор В. и юрисконсулт Михайлов срещу определение №447 от 14.05.2026 година, постановено по преписка №КЗК-353 по описа за 2026 година на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което се оставя без уважение искането на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, открита с решение № F783898 от 03.02.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00537-2026-0004. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението е иска да бъде отменено като развива подробни доводи в частната жалба. По делото е постъпило на 1.6.2026 година становище по частната жалба, от изпълнителния директор на Фонд „ Затворно дело“, гр. София, чрез юрисконсулт Петров, в което становище се поддържа правилност на определението и неоснователност на възраженията. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави немотивирано възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В Комисията за защита на конкуренцията е било образувано производство по преписка № КЗК-353/30.04.2026 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-637/26.02.2026 г., подадена от страна на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу решение № F783898 от 03.02.2026 г. на изпълнителния директор на ДП „ФОНД ЗАТВОРНО ДЕЛО“ за откриване на „открита“ процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне, поддръжка, управление на качеството и сигурността на услуги за провеждане на разговори от местата за лишаване от свобода“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00537-2026-0004, с изложени подробни оплаквания срещу заложените критерии и условия в обществената поръчка като изисквания. С жалбата е направено и искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че „Виваком България“ ЕАД е заинтересован от участие в процедурата, тъй като е активен участник на пазара на електронни съобщителни услуги и предлага широко портфолио от такива фиксирана гласова услуга, мобилна гласова услуга, достъп до интернет, разпространение на телевизионни програми, както и на множеството други телекомуникационни услуги (MAN свързаност, осигуряване на достъп и др.) и доставка, проектиране на системи за електронно и видеонаблюдение. В настоящето производство по привременната мярка е разгледала подробно мотивите към направеното искане за налагане на временната мярка и е приела, че същото е неоснователно по изложените в него мотиви. Определението е правилно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актът е подробно мотивиран и в съответствие с материалния закон. Изложените в частната жалба доводи показват несъгласие с изложените мотиви, без да навеждат и излагат други, различни обстоятелства, които биха променили тези изводи. Няма спор по задълженията на КЗК, както и по приложимия закон, спорът е относно твърденията и обстоятелствата, които са били предмет на конкретната преценка на комисията за прилагане или не на временната мярка. Член 203, ал. 1 от ЗОП предвижда, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от ЗОП, комисията /КЗК/ се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Според ал. 3 от същия член комисията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Прави се преценка на възможните последици с оглед интересите на страните - възложител и жалбоподател и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. В конкретния случай – правилно е приетото, че жалбоподателят не е изложил каквито и да било обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, че интересите на страните, включително и неговите, ще бъдат увредени по начин, който би могъл да бъде възпрепятстван именно чрез налагането на обезпечителната мярка. Посочени са единствено съображения, имащи отношение към твърдяната незаконосъобразност на издаденото решение за откриване на процедурата, като е посочено, че продължаването на обществената поръчка ще възпрепятства участието жалбоподателя и ограничава възможностите за подготовка на конкурентни оферти. Изложените аргументи не са достатъчни, за да послужат като основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на дружеството, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Необходимо е да се има предвид обстоятелството, че на този етап от производството не се обсъжда въпроса за допуснати нарушения при откриване на процедурата. Изложените доводи са общи, не касаят конкретната обществена поръчка с определения предмет и биха могли да бъдат относими към всяка една на етапа на откриване на процедурата. Предвид предмета на обжалваната обществена поръчка следва да се приеме, че забавянето на процедурата несъмнено би рефлектирала негативно върху голям кръг от лица, респ.- би увредило обществения интерес, което обуславя извод за необходимост от провеждане на обществената поръчка в оптимални срокове. Спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществото. Този извод следва от специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан с осигуряване на важни права на гражданите в системата на възложителя. Предоставянето на възможност за реализирането на тези права (провеждането на телефонни разговори) на изтърпяващите наказателни присъди лица от своя страна е пряко свързано с нормалното осъществяване на част от нормативно установените дейности на възложителя, които в хипотезата на евентуално забавяне на процедурата биха били негативно засегнати. Услугите по осигуряване на контролирана комуникация в местата за лишаване от свобода са неразделна част от функционирането на системата за изпълнение на наказанията, са свързани с поддържането на ред, сигурност и контрол и имат пряко значение за обществения ред и сигурност. В конкретния случай спирането на процедурата по-скоро ще рефлектира негативно върху интересите на обществото, тъй като предвид предмета на обществената поръчка, при спиране на процедурата може да се засегнат интересите не само на възложителя, но и на широк кръг лица и следва да се даде превес на защитата на обществения интерес пред евентуално увреждане на интереса на дружеството. Поради което определението на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъде оставено сила. На ответника се следват разноски за настоящето производство в размер на 130 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.235 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение