Определение № 3916 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2026 г.

Постъпило е заявление с вх. №15029/10.07.2026 г. от Н. М. Н., със съдебен адрес - [населено място], с искания за продължаване на срока по реда на чл.63 ГПК за обжалване на определение №3035 от 08.06.2026 г. по гр. дело №1553/2026 г. на ВКС, ІII г.о. и за предоставяне на правна помощ, поради оттеглянето на пълномощията, считано от 08.07.2026 г., на всички негови процесуални представители по делото. С определение №3035 от 08.06.2026 г. по гр. дело №1553/2026 г. на ВКС, ІII г.о., е оставена без разглеждане молбата на Н. М. Н., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. М., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 7873 от 28.10.2016г. по в.гр.д. № 10793/ 2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2012г. по гр.д.№ 33912/2008г. на Софийския районен съд. Исканията са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 ГПК сроковете за обжалване са решителни и не могат да бъдат продължавани от съда. В чл.63 ал.1 ГПК е предвидена възможност за продължаване на сроковете – законни и съдебни – по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Такава възможност е изключена с изричните разпоредби на чл.63 ал.3 ГПК - относно сроковете за обжалване на съдебните актове и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр.1 от Закона за правната помощ съдържа две кумулативни предпоставки, които трябва да са налице, за да бъде предоставена правна помощ - страната по гражданско дело да не разполага с достатъчно средства и да желае да има адвокат, а също така интересите на правосъдието да изискват да бъде защитавана от адвокат. В случая самият Н. М. Н. е адвокат, а освен това според разпоредбата на чл.24, т.1 и т.2 ЗПП правна помощ по чл. 21, т.1, 2 и 3 не се предоставя: когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая с определение №3035 от 08.06.2026 г. по гр. дело №1553/2026 г. на ВКС, ІII г.о. е прието, че съобразно задължителната съдебна практика - ПП 2/1977 г. на ВС на РБ, т. 8 съдебната спогодба, по правни последици се доближава до съдебно решение, но договорният и характер не се променя с одобряването и от съда. Страните по спогодбата могат да се позоват на нищожност, или да поискат унищожаване на спогодбата, или нейното разваляне, но нито спогодбата, нито определението, с което същата е одобрена, подлежи на отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Ето защо исканията трябва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.