Определение № 8998 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8820/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба от Областен управител на област Кърджали срещу Определение № 1198 от 02.06.2026 г., постановено по адм. дело № 268/2026 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Частният жалбоподател твърди неправилност на прекратителното определение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необосновано, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба, Общински съвет – Момчилград, не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане оспорване на областния управител на област –Кърджали, обективирано в негова заповед № АКЗ-07-2 от 04.05.2026 г., измененията на Етичния кодекс на общинските съветници в Общински съвет – Момчил град, приети с т.І от Решение № 52 от Протокол №3 от заседание на ОбС-Момчилград, проведено на 30.03.2026г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, АС-Кърджали е приел, че оспореното решение на ОбС-Момчилград не съставлява нито подзаконов нормативен акт, нито общ или подзаконов административен акт, а, доколкото включва само нравствени норми, същият е вътрешнослужебен акт, неподлежащ на оспорване,включително и от областния управител на област- Кърджали във връзка с правомощията му по чл.32, ал.2 от ЗА и чл.45, ал.4 от ЗМСМА. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. При неправилно приложение на закона в обжалваното определение съдът е направил извод, че оспорването е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго, като може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Съобразно Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г., задължително за съда съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се приема, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА. Посоченото право на областния управител да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им основава допустимост на конкретното оспорване, което се основава на неправилно приложение на закона, а не на целесъобразността на оспорения акт. Отделно от гореизложеното неправилен е и изводът на административния съд за това, че, доколкото Етичният кодекс на общинските съветници при Общински съвет- Момчилград съдържал етични норми, същият нямал характера на подзаконов нормативен акт.Като е приел друго, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение