Определение № 565 от 06.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 500/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А. П. като пълномощник на В. П. Н., против разпореждане от 27.04.2012 г. по гр.д. № 5780/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. като пълномощник на В. Н. за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че доколкото законодателят не е посочил друго, на принудително изпълнение, съгласно чл. 404, т.1 ГПК, подлежи невлязлото в сила въззивно решение в неговата цялост, в това число и в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 2648 от 12.04.2012 г. по гр.д. № 5780/2011 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 03.01.2011 г. по гр.д. № 18085/2009 г. и вместо него е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният иск. Със същото въззивно решение съдът е присъдил в полза на В. П. Н., Е. Н. П., В. П. П., М. П. К. и М. Й. П. направените от тях разноски в първоинстанционното производство в размер на 3 800 лв. и в размер на 3 042.83 лв. за въззивната инстанция. На 26.04.2012 г. пълномощникът на ответниците е подал молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение разноски, която е оставена без уважение от въззивния съд по съображения, че в тази част въззивното решение има характер на определение, което не подлежи на принудително изпълнение, тъй като не е влязло в сила. Съгласно чл. 405 ГПК изпълнителен лист се издава въз основа на някой от посочените в чл. 404 ГПК актове. В частта за присъждане на разноски въззивното решение има характер на определение, което макар инкорпорирано в същия съдебен акт, не представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т.1, предл.второ ГПК, тъй като не фигурира сред изброените. Законодателят изрично е придал значение на изпълнително основание само на невлязлото в сила осъдително решение, т.е. само на тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора. В тази част, предвид установената в чл. 246 ГПК забрана, съдебното решение не може да бъде отменявано или изменявано от съда, който го е постановил, за разлика от решението в частта за разноските, за която законът - чл. 248 ГПК, изрично допуска такава възможност. С оглед на това законосъобразно е прието, че невлязлото в сила определение за разноски не подлежи на принудително изпълнение и за него не може да бъде издаден изпълнителен лист. Водим от гореизложеното съдът