Определение № 165 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 990/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, наричана за краткост по-долу Комисията, чрез процесуалния представител инспектор Д. против определение № 6 от 6.01.2020г. по в.гр.д. № 428 по описа за 2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на ЕС по преюдициално запитване, отправено с определение от 23.03.2018г.по гр.д.№ 3406/2016г. на СГС, по което е образувано дело С-234/18 и по запитване, отправено с определение от 2.04.2019г.по гр.д.№ 704/2017г. на СГС. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и необоснован, поради което иска да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Позовавайки се на § 5, ал.2 от ПРЗ, вр. чл.153 ал.6 ЗПКОНПИ и на решение № 13/13.10.2012г. на Конституционния съд по к.д.№ 6/2012г., счита че въпросите, поставени в отправените преюдициални запитвания не са от значение за преценката на допустимостта на образуваното въззивно производство, защото съгласно цитираните норми производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество не е обусловено от хода на наказателното производство, което е само повод за образуване на производството по ЗПКОНПИ. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира подадената жалба за неоснователна. Съображенията: Въззивният съд е спрял образуваното пред него производство по подадена от Комисията въззивна жалба срещу постановено решение № 33 от 14.10.2019г. по гр.д.№ 307/2018г.на ОС Ямбол, с решаващият довод, че за правилното решаване на спора е необходимо приложение на норма от правото на ЕС, която е предмет на тълкуване по вече образувано и висящо пред СЕС дело /С-234/18/. При такава хипотеза е безпредметно ново отправяне на запитване, а е достатъчно /и необходимо/ спиране до производството до произнасяне на СЕС по вече образуваното /със същия предмет/ дело. Цитирана е практика в посочения смисъл. Настоящият съдебен състав намира така постановеният акт за правилен. Наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му, актът по който следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по образуваното дело /вж. Тълкувателно решение № 1/9.07.2019г. по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС/. Императивната норма на чл.229 ал.1 т.4 ГПК задължава съда да спре делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за спора. Настоящият случай е такъв, защото страните не спорят, че към момента на постановяване на акта за спиране, в СЕС е било висящо производството по д. № С-234/18г., образувано по отправено преюдициално запитване от СГС от 22.06.2018г., с искане за тълкуване на Директива 2014/42/ЕС, по което са поставени общо шест въпроси, за част от които въззивният съд е посочил, че са от съществено значение за постановяване на въззивния му акт. Жалбоподателят в подадената частна жалба оспорва този извод, твърдейки, че производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество не е обусловено от хода на наказателното производство. Доколкото именно това е един от въпросите, предмет на отправено преюдициално тълкувателно запитване, фактът, че същото цели да установи точното значение на конкретно посочените в него общностноправни норми и като се има пред вид, че единственият, който е компетентен да тълкува тези норми, като изяснява съдържанието и приложното им поле, е Съдът на ЕС, следва да се направи извод за необходимост, към посочения момент, от спиране на производството. Изводът за правилност на обжалвания акт се потвърждава и от обстоятелството, че постановените от СЕС преюдициални тълкувателни заключения се ползват със задължителна сила на тълкуваното нещо, която обхваща както диспозитива, така и мотивите им, като задължителната им сила не се отнася само до националния съд, отправил запитването, но и до всички национални съдилища, които са сезирани или биха били сезирани със същото дело. Доколкото преюдициалните тълкувателни заключения са с обратно действие /освен ако Съдът изрично не ограничи действието им във времето/, при наличие на вече отправено запитване, преди постановяване на решение от СЕС по тълкуване на съответната норма от общностното право, евентуално произнасяне от национален съд би било в противоречие с установените процесуални правила. Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждане на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение. Към настоящият момент е налице произнасяне по д. № С-234/18г.на СЕС, поради което след връщане на делото, производството следва да бъде възобновено. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение