Определение № 50115 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2795/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Т., чрез адв. Т. Д., срещу решение № 400/28.03.2022г. по в.гр.д. № 386/22г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ срещу Поделение за товарни превози П. към „Б. -Товарни превози“ ЕООД за отмяна на извършеното със заповед № 93/28.10.2020г. уволнение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ при Бизнес Център П. в Поделение за товарни превози П., и са присъдени разноски. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Изразява се несъгласие с решаващия извод на въззивната инстанция, че ищцата не се ползва от синдикална защита. Твърди се да е неправилно приетото, че длъжностите на ищцата и на И. М. не са еднакви, а тя била по – квалифицирана от него. Изтъква, че само нейното правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 10 КТ, въпреки че в ответното предприятие работели само пенсионери и това обстоятелство свидетелствало за недобросъвестността на работодателя, чиято цел била да я уволни поради активната й позиция на синдикален деец. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси,чието разрешение се твърди да е очевидно неправилно: 1/ “Когато в един трудов колектив голяма част от работниците и служителите са навършили и / или упражнили правото на пенсия, когато по – голяма част от трудовия процес е обезпечен само от пенсионери, съставлява ли неравно третиране пенсионирането на един конкретен служител, когато е установено, че той с активната си синдикална дейност пречи на работодателя да нарушава правата на работниците и служителите ?“ 2/ „Когато в едно предприятие всички пенсионери се оставят на работа, а само един от тях бива уволнен, това не е ли нарушение на правата му и не представлява ли неравно третиране на този човек?“ 3/ „След като един работодател е подписал К., действайки при договорна свобода, длъжен ли е да го спазва?“ Насрещната страна по жалбата – Поделение за товарни превози П. към „Б. –Товарни превози“ ЕООД възразява срещу наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и оспорва оплакванията в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е работила в ответното поделение на длъжност „ръководител движение, ръководител смяна, РТЕ“ по силата на безсрочен трудов договор до 03.11.2020г., когато е уволнена на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а уволнителното основание е безспорно между страните. На 18.12.2019г. работодателят е подписал колективен трудов договор, в чл. 92, ал.1 от който е предвидено, че работодателят не може да уволни членовете на синдикалните ръководства и на участниците в комисии за водене на преговори по К. без съгласието на управителните органи на договарящите синдикални организации. Като е приел, че така договореното разширява недопустимо границите на предварителната закрила при уволнение, очертани в КТ, въззивният съд е приел, че за уволнение на основание чл. 328, ал.1, т.10 КТ предвидената в колективния трудов договор закрила не важи и съответно за уволнението на ищцата не е било необходимо да се изисква съгласие по чл. 92, ал.1 КТ. При този извод е счел за безпредметно обсъждането на въпросите дали ищцата е била член на легитимна синдикална секция към синдикална организация и дали е заемала ръководна позиция в същата. Заявеното от ищцата основание за незаконосъобразност на уволнението й, а именно нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 8, ал.1 КТ, въззивният съд е намерил недоказано, поради необорване на презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ, което е било в доказателствена тежест на ищцата. До този извод съдът е достигнал след обсъждане на събраните по делото доказателства ( писмени и свидетелски показания), от чиято съвкупна преценка е заключил, че няма връзка между факта, че ищцата е била активен член на синдикалната организация и този, че при ответника работят други служители, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която до обоснове извод, че ищцата е уволнена поради причини, свързани с дейността й на синдикален член и по изключение. Така въззивната инстанция е достигнала до решаващия извод, че атакуваното уволнение е законосъобразно и исковете по чл. 344 т.1 и т.2 КТ са неоснователни. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение следва да страда от особено тежък порок ( да е постановено contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика), който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Такъв особено тежък порок касаторът не сочи, а очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната. Изтъкнатите от касатора оплаквания не изпълват бланкета на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Преценката им предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, което означава, че са пороци на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, а не основание за допускане до касация по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Всички поставени от касатора въпроси са фактически, а не правни и нямат претендираното значение за изхода на спора. Първият и вторият въпроси съдържат условия, които не са установявани и съответно обсъждани от въззивния съд, а именно: че с активната си синдикална дейност ищцата пречи на работодателя да нарушава правата на работниците и служителите, и че всички пенсионери при ответника са оставяни на работа. Третият въпрос – за изпълнение на К. от страна на работодателя не е бил част от спорния предмет. Въззивният съд е обсъждал валидността на клаузата на чл. 92 от процесния К., а не изпълнението й, като по същество е приел, че предвид императивния характер на правните норми, уреждащи предварителната закрила и по аргумент от чл.50, ал.1 КТ, с К. не може да се предвиди приложение на разпоредбата на чл. 333 КТ по отношение на други основания за уволнение, извън посочените в нея. В обобщение, липсва основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода на настоящото производство, на насрещната страна по жалбата се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така мотивиран, настоящият състав на Върховният касационен съд