Определение № 4549 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2026 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба подадена от Ц. С. от гр.София, от Д. К. С. от гр.София и от Фондация „ЩИТ“ ЕИК 205723669 срещу Решение по т.1.1 от Протокол № 5 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) от заседание проведено на 18.02.2026 год., с която Е. М. Р. заместник на административния ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София изпълняващ функциите "административен ръководител - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура е назначена на длъжността „административен ръководител – градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура. Наведени са твърдения за нищожност на административния акт като издаден от нелегитимен орган с изтекъл мандат, а алтернативно се твърди, че актът е неправилен, незаконосъобразен и необоснован при наличие на всички отменителни основния по чл.146 от АПК-липса на компетентност на издателя, доколкото ВСС е с изтекъл мандат, неспазване на установената форма /липсват мотиви за взетото решение/, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение по т.1.1 от Протокол № 5 на ПК на ВСС от заседание проведено на 18.02.2026 год. като нищожно и незаконосъобразно. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Г. в писмено становище намира жалбата за недопустима поради липса на правен интерес от страна на подателите, а в условията на евентуалност счита жалбата за неоснователна, недоказана и необоснована. Прави искане съдът да остави жалбата без разглеждане или да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършена служебна проверка относно допустимостта на оспорването и след като съобрази, че с решение по т.1.1. от Протокол № 5 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) от заседание проведено на 18.02.2026 год. Е. М. Р. заместник на административния ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София изпълняващ функциите "административен ръководител - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура е назначена на длъжността „административен ръководител – градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура и срещу това решение е подадена жалба от Ц. С., Д. К. С. и Фондация „ЩИТ“, намира същата за процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Съображенията за това са следните: Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в съдебноадминистративното производство. Общата клауза за обжалваемост на административните актове пред съдилищата, възприета в чл. 120, ал. 2 от Конституцията, не изключва наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването им. Според т. 1 от решение № 21 от 26.10.1995 год. на Конституционния съд по конституционно дело № 18/1995 год. чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. 3адължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК предвижда, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нарушаване е прекратяване или ограничаване на субективни права или свободи, отказ да се издаде акт, който е условие за възникването и упражняването на субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващите задължения, а под застрашаване се има предвид предстоящо нарушаване, което все още не е налице. За да е налице правен интерес от оспорване на административен акт като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, оспорващият трябва да докаже, че целта на подаването на жалбата е премахване или предотвратяване на неблагоприятни за него правни последици или постигане на положителни правни резултати. Правният му интерес трябва да бъде личен, пряк и непосредствен. Той е личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Правният интерес е пряк, когато със самата отмяна на оспорения административен акт следва да бъде отстранена настъпилата вече или настъпваща щета от изпълнението му. Съгласно чл.36, ал.1 от ЗСВ заинтересуваните лица могат а оспорят решенията на пленума и на колегиите на ВСС в 14 дневен срок от съобщаването им. В конкретния случай жалбоподателите не са адресати на акта, със същият не се създават задължения и не се засягат защитени от закона интереси на същите. Лицата ще имат правен интерес от оспорване на решение на съответната колегия на ВСС, когато същото има характеристиките на акт, засягащ пряко по неблагоприятен начин правата и интересите им. Т.е. актът следва да има правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на жалбоподателите. В настоящия случай след извършена преценка по отношение на всеки един от жалбоподателите съдът намира, че нито един от тях не е активно легитимиран да обжалва процесното решение на ПК на ВСС. Както бе посочено с обжалваното решение ПК на ВСС е назначила Е. М. Р. заместник на административния ръководител - заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - София изпълняващ функциите "административен ръководител - градски прокурор" на Софийска градска прокуратура на длъжността „административен ръководител – градски прокурор“ на Софийска градска прокуратура, с което решение не се засягат правата и законните интереси на Ц. С. и Д. К. С., нито се създават задължения за тях. В тази връзка подадената жалба се явява процесуално недопустима. По отношение на жалбоподателя фондация „ЩИТ“ съдът намира следното: Юридическите лица с нестопанска цел, както е в случая, могат да оспорват съответен индивидуален административен акт, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи и законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. С чл. 26, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно предвид чл. 144 от АПК, е предвидено, че освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд. С тази разпоредба законодателят въвежда т. нар. извънредна, нетипична процесуална легитимация, същността на която е, че правото на иск, съответно на жалба, принадлежи по изключение на лице, което не е носител на спорното право, нито на право, засегнато от спорното право /процесуална субституция/. Тя обаче е допустима само в случаите, предвидени със закон. Следователно правото на жалба на юридическо лице с нестопанска цел за защита пред съд на засегнати права, свободи и законни интереси на други правни субекти, може да се упражни само ако това е предвидено със закон. Жалбоподателят Фондация „ЩИТ“ е юридическо лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, което се определя, съгласно устава му, като национална, независима и доброволна неправителствена организация на лица изпълняваща дейност в областта на подпомагането в защита на правата на общността и институциите в техните усилия и действия за укрепване на правовата държава и изграждане на справедлив модел за живот на хората. Уставът е многостранен договор и поради това процесуална субституция въз основа на устав не може да възникне. А създаването на юридическо лице със закон не предпоставя изначално възникване на процесуална субституция за защита права и интереси на други правни субекти пред съд, освен ако това е уредено с изрична правна норма. Правният интерес се обосновава от предмета на дейност на юридическото лице, ако оспореният административен акт обаче засяга правната сфера на самата организация с нестопанска цел. При извършената преценка по отношение на този жалбоподател съдът намира, че Фондация „ЩИТ“ не легитимира свой пряк и непосредствен правен интерес от оспорване решението на ПК на ВСС. В жалбата липсват изложени каквито и да е обстоятелства свързани с прякото, косвено или хипотетично засягане на правата и интересите на фондацията или на нейните членове, които да обусловят правен интерес от търсената съдебна защита. Действително с оглед осъществяване на целите си съгласно устава фондацията може да предприема съдебно оспорване на различни актове, но във всеки конкретен случай същата следва да удостовери наличие на правен интерес от подаденото оспорване. Правният интерес се поражда в зависимост от въздействието, което оспорения акт оказва в правната сфера на оспорващия. В случая не е налице връзка между процесното решение на ПК на ВСС и дейността на фондацията независимо от прокламираните цели с устава на сдружението. Наличието на правен интерес у оспорващите представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество и следва да бъде доказано във всеки конкретен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващите. Именно поради тази причина съдът винаги и независимо от положението, в което се намира съдебния процес (пред коя съдебна инстанция или в коя фаза от развитието на производството), е длъжен да следи служебно за наличието на правен интерес от обжалване, т. к. липсата му прегражда правото на оспорване на акта. В процесния случай с отмяната на акта не може да бъде постигната търсената и целена от жалбоподателите благоприятна промяна в тяхната правна сфера, поради което подадената жалба е процесуално недопустима. Поради липсата на абсолютната задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване - наличие на правен интерес от оспорването – чл. 159, т. 4 от АПК, спорът не следва да се разглежда по същество, жалбата трябва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - да се прекрати. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ПК на ВСС за присъждане на разноски по делото следва да се осъдят оспорващите Ц. С., Д. К. С. и Фондация „ЩИТ“ да заплатят на ПК на ВСС разноски по делото в размер на 150 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,