Определение № 182 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 776/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба на „Елексир“ ЕООД, град Белово, област П., срещу определение №430 от 09.12.2019 г. по гр. дело №4020/2019 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на решение № 127/13.06.2019 г., постановено по търговско дело № 2651/2017 г. от състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Прието е, че производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Съгласно т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита. Случаят не е такъв. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено също в производство по чл. 303 ГПК и по него не се формира сила на присъдено нещо по материалноправен спор. Освен това, в случая, част от съдебния акт по характера си е определение – прието е, че в една част молбата за отмяна, образувана в търговско дело № 2651/2017 г., е недопустима, поради което е оставена без разглеждане. Изрично в т. 6 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определенията, с изключение на това по отказ от иск, са изключени от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Ответникът „Н. Инвест Груп“ ООД, град Видин, оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. По същество правилно е направен извод в обжалваното определение, че на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг път на защита, поради което атакувания съдебен акт не попада в приложното поле на производството по чл.303 и сл. ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба не трябва да бъдат присъждани деловодни разноски, защото такива не са направени и поискани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.